Първоначално идеята на играта с покемоните е била с терапевтичен смисъл - да изкара хора, които имат заболявания и са обездвижени или имат страх от пространства. Това каза в предаването „Тази неделя” иновативният предприемач Найден Николов.

Той допълни, че като всяко начинание, което има игрови характер, може да се превърне в мания, защото до голяма степен виртуалният свят е психичен свят и нашите поведения в психичното не винаги са съобразени с това, което е принцип на реалността.

Играта е много иновативно приложение, което подготвя хората за това, което предстои – четвърта индустриална революция, в която човешкият мозък и човешките способности ще бъдат пряка производствена сила. Хората ще могат да общуват холограмно, да преодоляват времевите граници, каза още Николов и обясни, че всички иновации са се сблъсквали с естествен процес на обучение на хората, на тяхната адаптация.

По темата за тероризма, Николов каза, че при него определена структура, която е архаична в историята, налага своя начин на живот, своите виждания и ценности върху развити общества, при които по някакъв начин тези проблеми са вече исторически решени.

„По отношение на личностния смисъл на тероризма, става дума за тройно критична ситуация – един комплекс, който обрисува три компонента, които са много важни, драматично раждане и драматично отношение в близката среда. Много често тези деца са подложени на натиск, на психологически тормоз. Третият компонент е проблем с идентичността”.

Проблемите с идентичността също са много важни, коментира Николов.

„Ние сме в една ситуация, в която цивилизациите разтварят своите граници и общуват помежду си. Не се получава обаче поради факта, че хората имат съпротиви към новата ситуация, която идва.

Формулата на тази цивилизация е, че обича различния, обича далечния, този, който не е свързан с твоя начин на живот, защото по този начин ние градираме стойността, която можем да създадем помежду си – това е смисълът на социалните медии, на социалната мрежа.

Но хората имат комплекси, до голяма степен това е начин на живот, който все още се утвърждава, ние сме в една еволюционна вълна към момента, която все още не се е утвърдила и се сблъскваме с традиционни нагласи и комплекси”.

Ердоган е герой, защото етнизацията, етническото, работи чрез личностен героизъм, докато нацията, която е от граждански характер, самата нация е герой, поясни предприемачът.

„Кодът на нацията и кодът на етническата структура са културно различни и това са епохи, които вече са отминали.

Тълкуването в Турция е многообразно, защото става дума за разпад на държава, по подобен начин се разпаднаха държави в близкия изток и виждаме, че ИДИЛ в момента действа точно по този начин. Когато една държава е застрашена от подобен характер, това е управление на риска. В този смисъл може да бъде необичайно за контекста в Европа, защото имаме известен порядък и свобода, но Турция е подложена на изключително силен натиск”.