„Честит празник. Българите винаги са уважавали образованието и то е било приоритет за нас. Хората са се лишавали от хляба си, за да изучат децата си. Богатите са давали всичко, за да построят училища. Тази възрожденска традиция трябва да бъде запазена. Това, че модернизираме образованието, не означава, че трябва да унищожим нашите хубави традиции". Това заяви пред БНТ народният представител от ПГ на „БСП за България" проф. Анелия Клисарова.

Тя обясни, че Законът за предучилищното и училищното образование от 2016г. вече е в сила една година.

„Какви са резултатите? За съжаление няма анализ, нямаме оценка на въздействието. По-страшното е, че с този закон вместо да разкриваме училища, ние закриваме", каза тя и допълни, че това се дължи на факта, че 7 клас е станал основно образование и след 8 клас децата трябва да отидат в гимназиалния клас, а училищата закриват, защото има малко деца. Според нея това е не само заради демографската криза, но и последствие от това, че основните училища няма да станат обединени до 10 клас - от 1257 училища само 56 стават обединени.

„Не бива да правим реформа, без да са подготвени учителите и учебниците. 130 хил. ученици започнаха по нови учебни програми, за които нямаше учебници. Това, както и дискусията за учебници за бедни и богати, не трябва да се случва в нашето образование", категорична бе проф. Клисарова.

Тя обясни, че 2000 страници са били разписани към закона като нормативна уредба.

„Кой учител може да прочете и да осмисли 2000 страници за няма и месец. Директорите проявиха героизъм и се справиха, но има още 500 страници, които трябва да допълнят наредбите. Не може да започне една учебна година с незавършени наредби. Това създава хаос в образованието", обясни тя.

По думите ѝ 258 учебника е трябвало да бъдат проверени за няма и 50 дни, да бъдат осмислени, да се каже добри ли са, отговарят ли на учебните програми и има ли в тях неща, които не са разбираеми за учениците.

„Важното е да има качествени учебници, по които да учат децата. Това се постига чрез създаването на учебните програми, които да издигнат нивото на образователния процес", коментира тя.

На въпрос за модернизацията на образованието у нас, проф. Клисарова заяви:

„През 2013 г. разработихме в МОН Информационна и комуникационна стратегия, която беше приета от МС, която подготвяше дигитализацията в образованието. Незнайно защо тази стратегия не се разви, след като за нея бяха отделени и средства".

Според Клисарова е трябвало поетапно да се развиват- от една страна дигиталзиацията във връзката с информацията, която минава през учители, директори, регионални инспекторати и министерството, а от другата страна - повишаване качеството в образователния процес, но това не се е случило.