"По-чиста вода, по-добра работа", под такова мото ще премине днешният Световен ден на водата. Светът го чества от 23 г. Всяка година при отбелязването му се търси връзка с друга актуална тема, която се разглежда и в годишния Световен доклад на ООН. Тази година темата е "По-чиста вода, по-добра работа".

Основната идея е да се акцентира в усилията на частния сектор, който да се впрегне за осигуряване на универсален достъп до прясна вода. Както и да се отговори на предизвикателствата, с които работниците се сблъскват в сектори, свързани с управлението на водите. Днес хората от всяка точка на света показват, че са заинтересовани от проблемите, свързани с водата, и имат силата да направят промяна. Фокусът е върху силата, която имат водата и професиите за промяна на човешкия живот. Почти всички работни места, свързани с водата, гарантират безопасната й доставка до всекиго.

Всеки трети българин отказва да пие вода от чешмата, тъй като е с много лошо качество. Данните са от национално проучване, направено по поръчка на екоминистерството. 18% пък по-често консумират бутилирана вода, защото се съмняват в качеството на чешмяната. Над 36% са убедени, че доставяната до дома им вода е с лошо качество, показват още данните от проучването. Основните показатели, по които българите определят качеството на водата, са мътността и мирисът на течността.

"България е изправена пред огромни проблеми, свързани с околната среда. Според изчисления, 85% от речните води са замърсени с промишлени отпадъци, а 70% от селскостопанските земи са увредени от емисии от промишлени производства", съобщава доклад за екологичните проблеми у нас, публикуван в сайта на министерството на околната среда и водите. Средно замърсените течащи води надхвърлят 70% от всички такива в България. Като основна причина за това се посочва органичното замърсяване от непречистени отпадъчни води. Замърсяването главно се дължи на индустриално, смесено индустриално и битово изхвърляне на отпадни води и материали. Основните замърсители са металургични и химически заводи.

Наскоро направени изследвания обаче показват, че повечето реки в България имат повишена способност да се самопречистват поради своите хидравлични, физико-химични и биологични характеристики. Според доклада, през последните няколко години в повечето реки се наблюдава тенденция към слабо подобряване на качеството на водите. Причина за това са технологичното обновление на производствените процеси и изграждането на пречиствателни съоръжения, както и преустановяване дейността на неефективни, силно замърсяващи производства.

При крайбрежните ни води нещата са малко по-различни. В зоните на водоползване качеството на водите отговаря на нормативните изисквания. Единствено изключение прави пунктът при вливането на река Камчия в Черно море, на който се превишават нормите на амониев и нитритен азот. Според изследователите на водата, това се дължи на хидродинамичните явления, които протичат при смесването на реката и морето. И въпреки че се наблюдават превишения на нормите за отделни показатели, общата тенденция е към подобряване и стабилизиране качеството на крайбрежните морски води и крайморските езера.

Друго изследване пък показва, че над 60% са загубите на вода в отрасъл водоснабдяване и канализация. Голяма част от тези загуби се дължат не само на физически течове от водопроводите, а и на неправилно измерване на консумацията, което пък се дължи на недобър избор на водомер или липсата на такъв.