Тръмп, който призова за връщане към формата Г-8 и миналата година, заяви във вторник, че обратното приемане на Русия ще бъде "подходящо", "защото много от нещата, за които говорим, са свързани с Русия." Това, разбира се, е факт. Дори ако в американския политически дискурс ролята на Русия се е свила до намеса в изборите, ролята на Путин в разрушаването на ръководения от САЩ международен ред е далеч по-многостранна. Освен това по паритет на покупателната способност Русия е шестата по големина икономика в света, така че ако членството в Г-7 се определя от БВП, Русия, заедно с Китай, Индия, Индонезия и Бразилия, има по-големи основания да е вътре, отколкото някои настоящи членове (въпреки че в абсолютна стойност е едва 12-та по големина). Групата на седемте включва Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ.
По-различното през тази година е, че Тръмп изглежда активно лобира други членове на клуба, особено Макрон, когото третира като представител на всички европейски лидери, да върнат Русия. Засега френският президент не се поддава особено. За разлика от Тръмп, той иска да обвърже връщането на Русия с разрешаването на кризата в Украйна в съответствие с Минските споразумения.
Всичко това обаче е малко като планиране на партия шах, без да се предвиждат ходовете на противника.
Путин е казвал много пъти от 2014 г., че Русия е загърбила формата Г-8 и че има по-голям интерес към различни регионални мрежи и към Г-20, която включва oостаналите големи развиващи се икономики от BRICS - Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка. Последният път той каза това в понеделник, след срещата си с Макрон. Би било погрешно да се тълкуват тези твърдения като поговорката за киселото грозде. Преди да бъде изключена Русия от Г-8 през 2014 г., останалите членове обикновено не бяха съгласни с Путин за почти нищо, като участието му в дискусиите не помогна за предотвратяването на западните военни интервенции, които той не одобряваше, най-вече тези в Ирак и Либия. Междувременно, икономическите въпроси - като международната данъчна прозрачност, един от любимите на Путин поради проблема с изтичането на капитали от Русия - по естествен начин биват третирани по-добре в по-широкия формат Г-20.
Връщането на Русия в Г-7 не би донесло със себе си никакви осезаеми ползи, като облекчаване на западните санкции. Това би било просто още един форум, на който Путин да се среща със западните лидери. Но той и без друго получава редовни възможности за това.
В известен смисъл дискусиите за връщането на Русия са по-обещаващи за Путин, отколкото самото членство. Най-щекотливият въпрос е дали е необходимо пълното изпълнение на споразуменията от Минск, за да може Макрон да вземе страната на Тръмп, и по този начин вероятно да бъде върнат отново Путин, при положение че Япония и Италия сигурно ще се съгласят. Ако желаният напредък не включва предаването на непризнатите проруски „народни републики“ от източна Украйна на правителството в Киев, тогава може би европейските санкции също могат да бъдат отменени без такова предаване.
Дори ако народните републики трябва да бъдат предадени при честни условия, наистина ли Русия ще бъде върната отново в Г-7 без да се отказва от Крим? Това е непреодолима червена линия за Путин.
Руското външно министерство е реагирало на западната активност, като е поискало конкретизация. „Предложенията трябва да бъдат формулирани, ако съществуват, и да бъдат предадени за разглеждане на руската страна“, заяви говорителят на външното министерство Мария Захарова. "Сега е трудно да разберем за какво става въпрос."
Путин знае, че украинският президент Володимир Зеленски, въпреки необичайното количество власт, което натрупа, след като партията му спечели мнозинство в парламента, ще срещне отпор, ако се опита да приложи изцяло споразуменията от Минск. Те изискват Украйна да промени конституцията си, за да даде специален статут на източните региони. Това на практика би предоставило на Русия легитимна база за намеса в украинската политика. Това е изключително непопулярно в Украйна. От своя страна Путин не иска да позволи на Украйна да си възвърне „народните републики“ при каквито и да било други условия. Но той е готов да съдейства на Зеленски в усилията му за успокояване на Източна Украйна, и да прецени реакцията на Макрон през това време.
Първият ход на Путин най-вероятно ще бъде най-накрая да размени затворници с Украйна. В сряда московският вестник "Комерсант", с добри източници в Кремъл, съобщи, че размяната ще се проведе преди края на август и че украинските моряци, заловени от Русия в Керченския проток в края на миналата година, ще бъдат част от сделката. Това би създало добра воля за по-нататъшни разговори, като вероятно ще се намери междинно решение, което ще накара Макрон да се съгласи с Тръмп.
За западните членове на Г-7 обаче големият въпрос е какво печелят, като оставят Путин да играе тази игра с тях. Той вероятно ще проучи различни възможности със Зеленски, така или иначе. И наистина ли искат Путин в ново издание на Г-8? Западът може само да загуби доверие, ако поканата бъде отправена към Путин, въпреки че той няма намерение да връща Крим. Подобна покана също така би му предоставила възможност да откаже. Това няма ли да постави Запада в неудобно положение?