Разцветът на тези обители е през XII – XIII в., когато в тях се приютяват монаси исихасти, научи Moreto.net.
В непосредствена близост до Провадия са манастирите в местностите Шашкъните (северно от крепостта „Овеч" и платото Табиите), Градище (на 1,5 км североизточно), Саръ Кая (на западния скален венец над самия град), Чукара, Тъпаните и други.
Над 1 000 скални манастира съществуват на територията на България, но в Провадийско е концентрирана голяма част от тях. Със своите запазени надписи и скални рисунки те са безценно културно-историческо богатство, а удивителната гледка, която се разкрива от монашеските килии към морето от ниски планини и хълмове, впечатлява с красотата си.
За точното местоположение на отделните скални манастири може да се получи полезна информация в историческия музей на града, както и в кметствата на околните села. Един от въпросните маршрути се явява естествено продължение на екопътеката „Овеч" и води директно до скалните манастири в местността Шашкъните. Манастирът се състои от десет килии, изсечени на 25 метра височина в скалния масив. Част от тях са самостоятелни, други – групирани. В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Днес до първите 5 килии се стига по изграден стоманен висящ мост, а до останалите – само с алпийска техника. В момента достъпът до скалните килии по въздушния мост е ограничен поради предприети природозащитни мерки за опазване на популацията на египетския лешояд – един от застрашените видове у нас.
На 7 км от Провадия е село Петров дол. Край него, в скалите Керешлика, е издълбан манастирът „Седемте дупки". В основата на скалния му венец са открити безброй рисунки от ХII – ХVI в. Край същото село е разположен скалният манастир „Св. Георги". Тъй като наблизо е скалният манастир „Градище", където някога е имало и селище, не е изключено „Свети Георги" да е обслужвал този скален манастир с църквата си, а гробницата да е била свято място за поклонение.
На скалния издатък в местността Градище, на километър-два южно от село Петров дол и североизточно от Провадия, се намира скален манастир от 6 килии. Обитателите му са имали много добра визуална връзка с още 4 манастира от долината – „Саръ кая", „Тъпаните" и „Чукара" край Кривня, „Свети Георги" при Петров дол, както и със скитовете край Провадия.
Няколко самостоятелни килии, известни като скитовете край Провадия, са разположени на западния скален венец край града, по дефилето на река Провадийска. Първите от тях са в местността Гаргалъка. Още пò на север, върху скалите над Текстилния комбинат се намират три самостоятелни килии.
Местността Тъпаните е на близо 2 км североизточно от село Кривня. Върху сравнително ниския скален венец (10 – 12 метра) са разположени четири килии. На близо 4 км североизточно от село Манастир се намира скалният манастир „Кара пещера" („Черната пещера"). Част от килиите са под нивото на скалата – в тъмно и влажно подземие. Наричат го още „Манастирът на 40-те одаи", тъй като след множество преграждания килиите наброяват 40. Точно срещу „Кара пещера" се намира „Узун канара" („Дългата скала"). Там също има каменни пейки, олтари и ниши, личат издълбани кръстове. Всичко това дава основание да се счита, че „Кара пещера" е представлявал голям манастирски комплекс. Именно този манастир дава името на днешното село – Манастир.
На около 2 км североизточно от село Чайка, в местността, известна като Канарата, се намират останките на антична крепост. На отвесната страна на Канарата се намира скална обител, състояща се от четири килии.
Близо до едно от най-малките села в община Провадия –Китен, е разположен друг скален манастир. Върху обраслото с растителност плато се простират останките от старо селище. То е свързано с крепостта в северозападния край. На отвесните скали, обърнати изцяло на север, с поглед към село Блъсково, се намира самият манастир.
На 2 км северозападно от село Рояк, в местността Дженевиз канара, се намира голям скален комплекс. Между село Мадара и Провадия, в района на гара Невша, също има група скални манастири. Разполагат се върху отвесните скали на Голямото и Малкото елеме, на Голямото и Малкото було – общо над 50 – 60 килии, много впечатляващи като изглед. На близо 2 км североизточно от местността Долапите, в началото на Неновския боаз, откъм дефилето на река Провадийска са разположени около 15 килии с различна големина. Недалеч от тях, в посока към селото, е т.нар. светилище и малък водопад.