Три са основните показателя, които определят ефективността на съдебната система. Клирънсът е показател, отчитащ производителността на системата. Стандартната интерпретация на показателя е, че стойности, близки до 100, показват капацитета на системата да не задържа дела, а над 100 - способността й да "изчиства" висящи дела. Данните сочат, че родната Темида се движи в диапазона между 99,5 и 101,08%, което в сравнителен международен план показва, че българската съдебна система може да бъде оценена позитивно по този показател. Друг аспект е оборотът на делата. В нашия случай срещу едно висящо дело стоят пет свършени дела. Скоростта на приключването им също е от значение. Данните показват висока ефективност на работата - стойностите се движат около 70 дни. Реалното място, което ни отрежда този показател в сравнителен международен план, е престижно: 6-о от 26 страни, предоставили в ЕК данни за оценка на ефективността на съдебната система. Другият критерий е свързан с оценката на качеството.
Тук се гледа ресурсната осигуреност. От тази гледна точка оценките за нашата съдебна система не са така категорично еднозначни, както при показателите с ефективността. Причината е, че освен работоспособността и квалификацията на магистратите се оценяват най-вече материалните, финансовите и кадровите ресурси. Кадровият потенциал е измерен по показателя - съдии на 100 000 души население. В този план равнището е добро, тъй като осигурява 31 съдии на сто хиляди души, което е значително над средното за Европа - 19 съдии. Проблемната област обаче е потенциалът за увеличаване на качеството на съдебната система и обучението. В това отношение има недостатъчно ресурси и те дават оттенък на оценката. В почти 1/3 от държавите членки на ЕС делът на съдиите, включени във формите на непрекъснато обучение, е над 50%, докато у нас той е под 20%. Използването на съвременни информационни технологии у нас също е на твърде ниско ниво. В общата структура на бюджетните разходи на съдебната власт средно за ЕС основният дял за IT е 1,27%, а за квалификация - 0,45%. За България и по двата показателя е значително под средните стойности, съответно 0.18% и 0,01%. Друг съществен проблем е независимостта на съдебната система. Според данните на Световния икономически форум (2013 - 2014 г.) България заема 123-о място от 148 страни по оценка, изразяваща "възприемане на независимост". Видно от този анализ е несъответствието между оценката за независимостта и доверието и резултатите от ефективността и качеството на съдебната власт в България.
Препоръките са да се подобри заплащането на магистратите, тъй като то би трябвало да съответства на мястото на Темида в ценностната система на обществото. Равнището на заплащане включва, разбира се, и допълнителни икономически и социални облаги, като данъчни облекчения, специални пенсии, квартири и т.н. По тези показатели страните са групирани по два критерия - ниво на заплащане и допълнителни облаги. Тук прави впечатление, че в страните с ниско равнище на заплащане компенсират с развита система за допълнителни финансови и материални бонуси. Такива държави са Чехия, Унгария, Латвия, Португалия, Румъния и Словакия. Социални пенсии вземат магистратите в Литва, Полша и Румъния. Особена е позицията на България. Оказва се, че държавата ни е единствената в ЕС, която съчетава ниско заплащане, и то минимално за сектора на правосъдието в ЕС, с липса на допълнителни облаги и финансови бонуси. Това поставя съдебната ни система в зависимост и висока опасност от корупция. Нещо, което в другите държави членки не се допуска и е обезпечено с достатъчно високо заплащане за магистратите и служителите в този сектор.
На Запад магистратите взимат 3 пъти повече
Очевидно подобрените резултати от дейността на съдебната система не кореспондират със заплащането на магистратите. Това е мнението на мнозинството в гилдията, а го показват и редица изследвания и резултати от последните месеци. Препоръките на евроекспертите са свързани с икономическия подход - "разходи - резултати". В тази посока има както положителни, така и отрицателни оценки. От една страна, е налице висока интензивност на делата и ефективност в работата на съдебната система, както и сравнително добро равнище на кадрово осигуряване. От друга обаче, бюджетните разходи и публичното финансиране у нас не гарантира заплащането на съдебната власт. Заплатите на начинаещите магистрати, както и на висшите съдии са най-ниските спрямо всички европейски страни. Според данните в изданието на Информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието за 2014 г. брутната годишна заплата на един първоинстанционен съдия у нас е - 14 345 евро, срещу 45 578 евро на магистрат от другите страни на ЕС.
Върховните съдии и прокурори у нас също получават в пъти по-малко от европейските им колеги - 28 019 евро срещу 88 218 евро. Оказва се, че сме твърде далеч от общоевропейската тенденция за нарастване на заплатите на магистратите, което да е в степен по-висока от нарастването на средната брутна работна заплата. У нас съдебната система се издържа основно от собствени приходи, но таванът им вече е достигнат. Така се оказва, че за младшите съдии и прокурори, които тепърва навлизат в системата, пари за заплати няма. От кадровия орган на Темида - Висшия съдебен съвет, са принудени спешно да пенсионират магистрати, за да могат местата им да се попълват от млади юристи. Стига се до парадоксални ситуации, в които на мястото на един пенсиониран висш магистрат се разкриват щатове за назначаването на двама младши съдии или прокурори. За последно заплатите на магистратите и съдебните служители са били индексирани през лятото на 2012 г. Сега е необходимо отново да бъдат повишени, тъй като по закон заплатите на магистратите са обвързани със средното възнаграждение в бюджетната сфера и би следвало да се индексират регулярно.