"Пристанището - пише Дикенс, - макар и незащитено от източните и югоизточните ветрове, е достатъчно запазено от северните и североизточните, най-опасните, които върлуват в Черно море. Входът на залива е живописен. Имаше предложение да се открие канал между пристанището и Девненското езеро, което ще бъде най-безопасно място за корабите."
По това време бушува Кримската война от 1853-1856 г. Чарлз Дикенс е военен кореспондент на "Дейли нюз". В този вестник са печатани неговите репортажи от България.
Дикенс пристига във Варна с англо-френските съюзници на Турция срещу Русия. Черноморската ни столица е превърната в база за действия срещу Кримския полуостров и Севастопол.
Според Дикенс кроежите да се свърже пристанището с Варненското и Гебедженското езеро датират още от XVIII век. По-късно двама българи изготвят проект за канала, научава писателят от пашата в конака.
През 1847 г. Абдул Меджид идва във Варна и градските първенци му поднасят чертежите. Султанът първо казва "Евала!", но после разбира, че идеята се е родила в български глави.
"Гяури няма да ни учат на акъл!", отсякъл падишахът според автора на "Големите надежди".
При слабохарактерния Абдул Меджид империята фактически е управлявана от Мустафа Решид паша. Той е образован мъж, поклонник на европейската цивилизация и англофил.
През 1847 г. пашата е велик везир и ако е видял проекта, навярно е щял да му даде рамо.
"Трябва наистина много да съжаляваме, защото сега по време на бурите английските кораби щяха да намерят сигурен подслон", пише Дикенс за проваления проект за строителството на канала.
В един от репортажите си Дикенс съобщава, че руски военен кораб маневрирал във водите край Варна. Английският консул предвидливо напуснал града, а търговците били сковани от ужас. "Тази страшна новина би минала незабелязано, ако повечето читатели знаят къде е разположена Варна.
Тяхното невежество обаче не е извинително, защото хлябът, който ядат, е направен от житото, което се изнася от Варна", осведомява кореспондентът.
По време на войната градът е яка крепост с пет зорко охранявани порти. При залез-слънце остава отворена само една за закъснелите моряци, рибари и търговци. След около половин час и тази врата хлопва.
Варна има 3000 къщи с 16 000 жители, половината от които са християни, отбелязва Дикенс. "На българите е забранено да имат прозорци на домовете си към улиците. Светлината влиза през няколко процепа, а прозорците гледат към вътрешните затворени дворове", недоумява той.
Писателят не знае, че тези процепи са амбразури за стрелба по неканени гости.
Като идва във Варна, авторът на "Оливър Туист" рискува живота си, защото наоколо гъмжи от разбойници.
Зад стените на града чужденците са защитени, но отвън ги дебне заплаха. Хайдуците знаят, че джобовете им са пълни с лири и франкове. През 1856 г. например край Варна са затрити
двама англичани и един французин.
"Убийствата, които преди малко около града станаха против едного чиновника и едного лекара, английци, и едного французкаго война, занимават всегда общото внимание. Сега повече от други път страх владее за безопасността", хроникира "Цариградски вестник".
"Улиците на Варна са тесни, криви, мръсни и обикновено непостлани.
Калта е дълбока пред житните хамбари", отбелязва Дикенс, който е свикнал с лондонския паваж.
Нощно време градът се осветява от луната, когато я има, тук-таме мъждукат и газени фенери. Канализацията е открита и отвежда нечистотиите в морето, негодува писателят.
Нашенците обаче правят добро впечатление на англичанина.
"Най-сериозното население са българите, отлични корабостроители, моряци и рибари. Между тях срещнах просветени люде, търговци, пътували из Ориента, ходили в Дубровник, Венеция и Флоренция", пише той.
Чарлз Дикенс сочи, че главният инженер на Османската империя е българин. Казвал се Делев и се опитал да прокара проект за построяване на железница между Варна и Русе. Усилията му не дали резултат.
И тази идея останала на книга, както случаят с плавателния канал.
Ленивият Ориент нехаел за дръзките инженерни кроежи, но с перото си Дикенс запалил въображението на предприемчивите британци.
На Острова е образувана компания, която се заема да построи въпросната железница. Главни акционери на предприятието стават братята Хенри и Тревор Баркли.
Строежът започва през 1864 г. Над 15 000 българи работят по трасето и през пролетта на 1866 г. линията стига Шумен.
Катастрофа стряска клиентите на трена. "Един нещастен случай станал на 19 май по варненский железен път. Колите, които идели от Варна къде Провадия с 40-50 пътници, излезли от линията и се прекатурили. Имало много ранени и мъртви", пише вестник "Време" за това произшествие.
До есента всичко е готово и съотечествениците на Дикенс се стягат за тържествено откриване.
"Уверяват, че десетина-дванайсет души от главните акционери на компанията за железний път от Варна до Русчук ще дойдат от Лондон да се намерят при отварянето на тази железница", съобщава същата газета.
Линията, дълга 223 километра, е осветена на 7 ноември 1866 г. Плавателният канал обаче дълго чака да бъде прокопан. Едва през 1909 г. заливът е свързан с Варненското езеро.
Отново се дълбае през 1923 г., когато в артерията е включено и Гебедженското езеро. През 1952 г. е предложен нов проект, приет за осъществяване през 1965 г.
Десетилетие по-късно корабите вече хвърлят котва на завет. Те минават под снагата на величествения Аспарухов мост, който днес неумолимо се руши.
Трябва някой нов Чарлз Дикенс да убеди Европа за инвестиции и съоръжението да бъде спасено.