Според прогнозите на фонда размерът му до 2060-та ще се равнява на 275 процента от БВП на страната, освен ако задълженията на Гърция не бъдат значително редуцитани, се казва в конфиденциален икономически доклад, цитиран от американското издание „Уол Стрийт Джърнал“( The Wall Street Journal). Тази мрачна диагноза поставя под въпрос финансовото участие на МВФ в третия план за подпомагане на Гърция, одобрен от европейците през 2015-та. Същевременно, гръцки парламентарен доклад предупреждава, че Гърция е изправена пред повишен риск от четвърта спасителна програма или дори дефолт. Това ще стане, ако отлаганията в преговорите с международните кредитори не бъдат преодолени в близките седмици.

Оценката, подготвена за срещата на борда на институцията, която предстои на 06 февруари, е значително по-песимистична от прогнозите на кредиторите на Гърция от еврозоната и подчертава трудностите пред Фонда за по-нататъшното му участие в новия спасителен пакет за Гърция.

„Не очакваме икономически растеж в Гърция, дори целият пакет от реформи да бъде приложен“, се казва в оценката на МВФ. В допълнение Фондът препоръчва Еврогрупата значително да намали размера на гръцкия дълг, до степента, до която изплащането му да бъде устойчиво. В доклада се казва още: „Гърция се нуждае от милиарди свежи нови заеми до юли, най-късно, когато има голям падеж по дълга“. А новото коалиционно правителство в Гърция е заложник между исканията на МВФ за по-строги икономии и отказа на Германия гръцкият дълг са бъде облекчен.

Оценката подкрепя още досегашната позиция на МВФ, че Гърция трябва да се придържа към по-ниски първични излишъци, с изключение на лихвените плащания. Фондът настоява Еврогрупата да намали заложения бюджетен излишък на Гърция от 3.5 процента от БВП до 1.5 процента. Европейските кредитори, обаче, водени от Германия не са съгласни на бюджетен излишък под 3.5 процента, защото скоро Гърция ще има нужда и от други облекчения по дълга. Според оценката на МВФ, обаче, ако се поддържа целта за 3.5 процента бюджетен излишък, ще трябва да бъдат наложени още „надеждни реформи“.

Текущата програма за спасяване на Гърция на стойност 68 млрд. евро изтича през 2018-та. Страните от еврозоната, водени от Германия и Холандия, искат да върнат МВФ като кредитор на Гърция, оценявайки ролята му за икономическите реформи в Гърция. Берлин държи на участието на Фонда, за да спечели повече доверие към програмата както от страна на пазарите, така и на избирателите, които отдавна са склонни да отпускат заеми в брой на Гърция.