Забраната длъжници към хазната да пътуват в чужбина може да се върне. Преди ден съдът на Европейския съюз в Люксембург се произнесе, че ограничението не противоречи на подписаните с ЕС споразумения за свободно придвижване на хора и стоки.

Така според съдиите от Люксембург няма пречка българските данъчни власти да налагат забраната на длъжници, които висят пред хазната със солидни суми. Ограничението може да се въведе обаче, ако се изпълнят две условия. Едното е поведението на длъжника да представлява „истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото”. Освен това мярката не трябва да е свързана само с икономически цели.

Само преди няколко месеца на депутатите се наложи да приемат поправка в Закона за българските документи за самоличност, с която беше разрешено на големите длъжници да пътуват в чужбина. Това стана, след като Върховният административен съд отмени като незаконно

отнемането на задграничните паспорти на длъжници

С измененията в закона беше разрешено зад граница да пътуват и хората, които са осъдени да плащат издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина.

Според данните на НАП у нас има над 564 лица, които дължат на хазната над 5000 лева. Те дължат общо 209 607 570 лв.

Обикновено това са роми и бедняци, на чието име са прехвърлени фирми, точили ДДС. 47 души са с борчове над милион.

Водач на черния списък на данъчните е Ивелин Иванов от Съединение. Той дължи на Националната агенция за приходите 7 964 318 лв. Най-голямата фирма длъжник на държавата пък е „Транслимитид". Нейният борч е гигантски - 398 097 774 лв. Сега тя е регистрирана в София, но преди седалището й е било в Кюстендил.