Той е вицеадмирал (вече от запаса) Пламен Манушев.
За тези шест месеца се запознах с проблемите на Област Варна, работих за тяхното решаване. Не съм делил кметовете на общините кой от коя партия е.
"Развитието на региона, на варнеска област е един от най-сериозните ми ангажименти. Не знам защо, но когато кажа, че съм заместник областен управител това предизвиква много негативни чувства в хората. Викат "мафия". За шест месеца не видях нищо такова. Беше един сериозен труд, минимум 12 часа на ден. Част от проблемите в общините не са само въпрос на пари. А на организация, на помощ, на отношение, включително при организиране на взаимодействие между институции, кметства. Мога да дам много такива примери. Работили сме да съживим проекти, да накараме непримирими един с друг кметове на общини да постигнат консенсус, да отделят пари за съфинансиране на проекти. А тяхното нищожно участие дава възможност да се ползва европейско финансиране за милиони", споделя Пламен Манушев.
Самият той не е партиен член. И тежките битки на политическата сцена, както и ударите под кръста по време на кампания, му остават чужди и до днес.
"Цял живот съм се отнасял с огромно уважение към подчинените си и съм чувствал тяхното уважение. Обичал съм подчинените си и съм се грижил за тях. Тази омраза, която се излива последния месец...Просто не съм вярвал, че може да има в хората толкова омраза без да познават човек, без да знаят какъв е и какво е правил. И да се изливат такива помии и компромати", споделя с горчивина вицеадмиралът и бързо се връща към темата за проблемите на хората. Впечатлила го срещата с жители на село Медовец. Хората там дълги години искаха да имат канализация. След като е вече факт, се оказва,че по-добре са били без нея, на септични ями. Фирмата, свързана с депутат от ДПС, оставила улиците на чакъл, вместо да ги асфалтира, както е по проекта. Сега при всеки дъжд той се изсипва в центъра на селото. И влиза в действие фадромата, която отново го разстила по стръмните улици. На места нямало и тръби, разказали медовчани. „Копах, копах да се включа към тръбата. До 8 метра дълбочина стигнах – няма тръба“, разказал жител на селото. Друг пък – художник и скулптор, заплашва да отклони тръбата към площада и там да се изсипват нечистотиите, които сега заливат двора му, защото канализацията странно как завършва там вместо с пречиствателна станция на края на селото. Все повече жители на Медовец отивали да работят в Париж. Станали повече от 150. И сега искали от държавата да им отпуснат терен край селото да си построят къщи, да се прибират вече в България.
Аз съм категорично за диалог с всички морски неправителствени организации. Само така можем да вървим напред.
Това казва Манушев след десетките срещи с морския бранш, с корабособствениците, с корабостроителите и Морската камара. Именно корабостроителите поставиха пред ГЕРБ десет проблемни въпроси. Част от тях касаят необходими промени в законодателството, проблеми със Закона за морските пространства, Закона за черноморското крайбрежие. Не е пропусната и темата за гаранционен фонд, който да дава възможност да се подпомага корабостроенето и кораборемонта. "Тоест да има начин да им се дават нисколихвени кредити, както се прави в много държави по света, в държави от ЕС като Германия, Италия. Има европейски директиви, които според прочита им в България, не дават право на държавите от ЕС да подпомагат този бранш. Струва ми се, че това не е точно така", изказва мнение вицеадмиралът.
Други искания са национална морска стратегия, развитие и защита на морския бранш, както и на българския интерес.
Искат държавата да е регулатор и да бъде с лице към бранша. "С това се ангажирахме - да работим за национална морска стратегия и една дългосрочна визия как ще се развива България, свързана с морето и към морето. Убедени сме, че морският бранш е едно от направленията, което може да ни изкара от кризата", разясни още най-морският човек от листата на ГЕРБ. Припомня, че вече едва 17 търговски кораба плават под български флаг. "Българският флаг трябва да стане удобен най-малкото за българските кораби, ако не и за чужди. Знаете има държави, които почти не се виждат на картата, но имат стотици и хиляди кораби. Тук говорим не просто за данъчни облекчения, а най-вече за възможностите на застрахователите, за банките да поемат гаранции за товари",обобщава по темата Пламен Манушев.
Повечето хора мислят, че моряците се оказаха най-привилегированите българи. Единствените, които не плащат данъци.
Тоест плащат 1%. ГЕРБ пое ангажимент, че и този процент ще отпадне. Заплащането на моряците са един вид командировачни и това не са заплатите, които им дават на брега. "Тъй като командировачните на всички други други служители не се облагат с данъци, за това е намален процентът. Но това важи само за тези под наш или европейски флаг. А по-голямата част, 90-95%, плават под други флагове. От тях се взимат 10%. Не е справедливо. Полагат еднакъв труд, не е нормално да се облагат различно и трябва да се помисли за това", споделя вицеадмиралът. Според него парите на моряците са „солени пари. Много трудно изкарани. С огромни лишения и риск. А в света все по-непривлекателен става този труд. За това ние имаме 15 000 възпитаници на Морското училище, които плават по света някъде пръснати. И в България морското образование е наука, а не занаят, като в повечето държави. Службата във флота също не е лека. Най-много ги мъчи това, че няма достатъчно финансиране за ремонти и поддръжка на корабите, за учения, за плаване. Наскоро поставихме рекорд – военен кораб, построен за 10-годишна служба, изкара при нас 42 години. Българските моряци сякаш са принудени да се грижат повече за корабите си, отколкото за собствените си къщи и за семействата си. Не са за завиждане, но категорично са достойни за уважение", казва още Манушев.
Той категорично подкрепя идеята за нов контейнерен терминал на Пясъка. „През 2010 година бях командващ на флота, когато капитан Данаил Папазов ми даде един идеен проект за дълбоководен терминал, тъй като някъде трябва да се построи такъв. В центровете на градовете по света почти никъде няма пристанища. Всички са изнесени. Военните моряци го разбират, затова сме съгласни на мястото на двете поделения да се развитие пристанището", коментира вицеадмиралът.
„Съгласих се да работя за Варна и региона. Защото ме боли за Варна. Почти няма обект или въпрос, по който да има единно мнение на града. Да се съберат хората и организациите и да кажат - тук се караме, дискутираме, но това решаваме последно, и това ще искаме. Ходих често в София и видях, че отношението към Варна не е толкова лошо, колкото някои го представят в свое оправдание. Явно не знаем как да си поискаме", обобщава кандидатът за народен представител от ГЕРБ Пламен Манушев.