"Никога не съм бил човек на големите изявления. Просто си вършех работата, оставяйки благодарен на великолепните си съотборници, великолепните хора около мен, повечето от тях, фантастичното ми семейство. Те бяха мощни стълбове на подкрепа, когато се нуждаех най-много от тях през последната година.
На съпругата ми Полина, на синовете ми Кристиан и Стилиян – обичам ви много и винаги ще ви обичам заради непрекъснатата ви любов и подкрепа. Също така на майка ми и баща ми, брат ми, майката на Полина и хората, които бяха близо до мен през това време – знаете кои сте, обичам ви всичките. Всеки ден и благодаря на Господ, че ми даде възможността все още да бъде със семейството си.
Футболът беше другата голяма любов на живота ми, затова с тежест на сърцето съобщавам оттеглянето си от спорта. Емоциите са наистина натоварващи, но продължаващата подкрепа на семейството, приятелите и чудесните хора, които познавам, ще ми помогнат да продължа напред след единствения живот, който някога съм познавал.
Това, че съм готов да посрещна новите предизвикателства, ще направи този процес много по-лесен. След като бях диагностициран с остра левкемия през март 2012 година, успях да разбера и да приема начина, по който тази болест засяга животите на толкова много хора. Мога да помогна и искам да помогна и, със създаването на фондация за хората с тази болест, се надявам да направя промяна. Това ще бъде новото ми предизвикателство, което ще приема с ентусиазъм, енергия и устрем, с каквито съм приемал всяко друго предизвикателство.
Спомням си, когато бях млад играч на ЦСКА София и добрият живот беше единственото, от което се интересувах. Селтик се появи пред мен и се преместих в Глазгоу – в друга страна, в нов свят. Не говорех езика и мислех, че това никога няма да ми се случи. Не познавах никого.
За щастие, срещнах хора, които ми помогнаха да приспособя живота си. Запознах се със съотборници, които ми показаха подходящия начин, пътя, който трябва да следвам, ако искам да бъда професионалист. Започнах да ценя силно възможността да работя с хора на високо ниво, защото те направиха от мен нещо като тях. В Селтик и в Астън Вила бях привилегирован да живея на високо ниво и да практикувам спорта, който обичам, подкрепян от най-запалените фенове.
След това нещо лудо се случи, нещо, което смятах, че е настинка, но се оказа много по-сериозно, нещо, което променя живота. Играх 90 минути за Вила срещу Арсенал и се почувствах уморен, не бях себе си. Но си мислех, че не е нещо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Ловъл беше истински шок.
Около 7600 души във Великобритания се диагностицират с левкемия всяка година, а около 2300 – с остра левкемия. За щастие, бях способен да взема бързо решение и започнах лечение веднага. Трябваше да го направя. Моята левкемия в момента е в ремисия и вече приключих с интензивното си лечение. Сега ми предстои по-лека форма на терапия, която ще бъде под формата на лекарства в продължение на две години. Чувствам се късметлия. Не всеки има моя късмет.
За това искам да благодаря на лекарския екип от университетската болница в Лондон и на медиците от „Куин Елизабет” в Бирмингам.
За живота, които изживях във футбола, винаги ще бъда невероятно благодарен. За болестта, която ми се случи, също се чувствам благодарен по странен начин. Това лудо нещо някак си докосва хората и искам да се опитам да го канализирам по позитивен начин. Това ще бъде най-голямото предизвикателство в живота ми.
Искам да благодаря на феновете на Астън Вила и на ръководството на клуба, също така на феновете на Селтик, на българските фенове и феновете на футбола навсякъде по света, които ми помогнаха през последната година с невероятните си прояви на подкрепа и с личните им съобщения до мен. Също така искам да благодаря на всички мениджъри, с които съм работил, и на всичките си съотборници, с които съм играл рамо до рамо. Обичах да играя футбол с всички от вас и всички вие ще останете в сърцето ми. Искам да благодаря и на агентите, които са ме представлявали.
Продължавам напред и съм наистина развълнуван от това. Има дълбока радост в сърцето ми от това, което споделихте с мен, не само през последната година, но и през всички, в които съм бил във футбола. Чувствам се привилегирован. Все още. И винаги ще бъда".
„Не мога да кажа, че съм звезда. Просто съм футболист, който си върши работата на терена. Това колкото те обичат феновете вече е тяхно мнение. Не обичам да съм по първите страници, това не е приоритет за мен и не мисля, че е важно”, казва пред bTV футболистът в интервю от април миналата година.
Последния си мач Стилиян Петров изигра на 24 март миналата година срещу гранда Арсенал. Астън Вила губи двубоя с 0:3. Петров има 106 мача за националния отбор на България, в които е отбелязал 8 гола. Кариерата му започва от Монтана, преминава в ЦСКА, откъдето е трансфериран в шотландския Селтик срещу два милиона британски лири. През 2006 г. Стилиян се мести на „Вила Парк”.