ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Тези данни на Дянков провокират министър-председателя Бойко Борисов да направи разсъждения, че българите се оплакват, че са бедни, но всъщност не са. (Текста на стенограмата можете да видите тук).
Стенограмата предизвика множество коментари, огромната част от тях негативни.
Ето част от мненията в интернет:
“Ако наистина тук е едва ли не рай и хората забогатяват, ЗАЩО бягат младите ? Защо бягат можещите?”.
“А защо не се изнесат данни колко хора държат тези пари? Веднага ще лъсне, че десетина човека имат стотици милиони, а останалите хиляда по 8-10 х. лева и 7 милиона българи нямат и лев, за да посрещнат нуждите си”.
“След като се ширим в нови къщи, караме коли от по 40-50 000, би следвало към България да прииждат млади хора от цяла Европа.Ама май всяка година от България продължават да бягат квалифицирани и знаещи хора. Сигурно са мазохисти ? Вместо да си седят в джипа за 50 000 и да си живеят от лихвите тук”.
“ГАДЕН МАТРЯЛ....УМИРА ОТ ГЛАД, АМА НЯМА ДА ПОХАРЧИ ПОСЛЕДНИТЕ СИ МИЛИОНИ”.
“Пак ни изкараха мошеници. Имаме пари, но си ги крием. Мързи ни да работим”.
“Ситият на гладния не вярва.Имало много пари у хората! Къде са тия пари !? Защо тогава има 1 200 000 здравно неосигурени. Работа имало, били мързеливи предпочитали да живеят от лихвите. 1 200 000 не са си платили здравните, над 1 000 000 работят за минимална заплата над 1 000 000 на социални помощи! Ако някои от тези хора имат пари в БАНКА, Бойко ела ме ритни.”
Това са много малка част от мненията, при това съм ги подбирал по възможност без обидни квалификации и политически лозунги и заключения. А те преобладават.
Макар интернет да не е представителен, може да се направи заключението, че политическият ефект от разсъжденията в стенограмата е негативен за управляващите. Най-общо казано, повечето българи не са много съгласни с изводите, че всъщност са много богати. Има и доста хора, които търсят (и намират) подготовка на някакъв заговор, а и такива, които смятат, че министрите са се откъснали от действителността.
Втората част от разговора, чисто съдържателната, някак си остава встрани от вниманието на хората. А тя е важна. Най-голямо внимание заслужава изводът, че високите банкови лихви (не само по депозитите, както се твърди в разговора на заседанието, но и по кредитите) са спирачка за икономическата активност. Това е вярно и не е ново като теза, новото е, че и управляващите почват да се замислят.
Другото, което заслужава анализ, е структурата на спестяванията. Съобщението на финансовия министър на самото заседание е леко повърхностно и в известна степен подвеждащо. Според него излиза, че към 800 000 домакинства имат влогове над 50 000 лева (или поне така го разбира министър-председателят, публиката също).
Такова твърдение е недопустимо не само за един финансов министър, но и за всеки финансист по няколко причини.
Първо, едно домакинство може да има повече от един влог.
Второ, данните за БНБ за размера на банковите депозити са публични и те не подкрепят казаното на заседанието.
Според последната справка на БНБ от септември 2011 година влоговете на физически лица, свободни предприемачи (в това число на еднолични търговци, ЕТ) и на нетърговски организации от 50 000 до 100 000 лева са на брой 50 514 на обща сума малко над 3,5 милиарда лева. От 100 000 до 200 000 лева има 11 892 депозита (1, 5 милиарда), от 200 000 до 500 000 – 3 270 за близо 1 милиард, от половин милион до 1 милион влоговете са 846 за около 600 милиона и има 437 влога над 1 милион лева, общо над 1 милиард.
Като се сметне, което всеки може да направи сам, излиза, че влоговете над 50 000 лева не са 800 000, а 69 969. В тези близо 70 000 влога (от общо над 12 милиона в банковата система) са събрани около 30 процента от спестяванията, чиято обща стойност е близо 26 милиарда лева.
Според справката най-многобройни са влоговете до 1 000 лева (9 милиона и половина) и тяхната обща стойност е около 1 милиард лева.
Това, което няма как да стане ясно от официалните отчети, е на колко физически лица са най-големите влогове (от 50 000 лева нагоре), а в случая това е от първостепенна важност, за да може да се правят правдиви заключения за благосъстоянието на населението като цяло. Обаче ако това е недостъпно за един страничен наблюдател, за държавата и финансовия министър би трябвало да е, понеже това е нужно за вземането на решения каква политика да се следва.
Второ, което също трябва да се уточни, но няма как, е колко от депозитите до 2 500 лв. (които са около и над 80 % от общия брой) са дебитни карти, разплащателни сметки и други подобни.
Трето, банковите статистики са не само за депозитите. Както е добре известно не само на финансистите от Световната банка, но и на счетоводителите, дипломирани в Кюстендилския икономически техникум, всяка сметка има най-малко две страни: дебит и кредит.
Та от същата справка на БНБ от септември 2011 година излиза, че българите като физически лица и свободни предприемачи са взели заеми за 19 милиарда лева. Значи имат спестявания (дебит) за 26 милиарда, но имат и да дават (кредит) 19 милиарда. Разликата е това, 7 милиарда. Това е богатството, чиста спестена пара по 1000 лева на всеки – от пеленачето до столетника.
Най-главното от стенограмата, от разсъжденията е отговорът на въпроса: наистина ли българските министри са убедени, че българите всъщност са богати? Защото ако са убедени, значи и нищо няма нужда да се прави, можем да си караме така, понеже сме богати.
А ако не са убедени, но въпреки това го говорят, просто не ми се мисли.
Казвал съм го много пъти, но трябва да го повторя. Доходите в България, не само от заплати, но и от пенсии, също и от дребен и стремящ се да бъде легален, чист, светъл бизнес, са много ниски и са основната пречка да догонваме стандартите на развитите държави. Те не създават мотивация на хората за труд, отказват ги усилието да правят вноски за пенсия (понеже – първо, пенсиите са много ниски, и второ – продължителността на получаването им също е ниска), не стимулират предприемачите да инвестират в технологични новости (понеже трудът е евтин), като цяло произвеждат климат, при който създаването на блага не е абсолютна ценност, напротив.
С цифрички и други такива можем да си докажем всичко, но не намерим ли начин хората да повярват, че с честен труд може да се живее добре, няма шанс. Никакъв.