Общата безработица се увеличава, наблюдават се значителни различия между държавите членки, финансовото положение на домакинствата се влошава, а все повече деца живеят в условия на бедност.
От края на 2011 г. ЕС е в разгара или на ръба на рецесия, а общото настроение за състоянието на икономиката е достигнало най-ниската си точка за последните три години. При тази конюнктура шансовете да се намери работа остават по-лоши в сравнение с периода преди кризата.
През първото тримесечие на 2012 г. заетите на пълно работно време са положили най-много часове труд в Гърция и Австрия, а най-малко часове труд са отчетени във Финландия, Италия и Ирландия. Това сочат някои от основните констатации в последния тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение.
Особено тревожен е фактът, че безработицата продължава да нараства и е достигнала исторически рекорд - 25,3 милиона души, с 2,6 милиона повече (+11,6 %) в сравнение с март 2011 г.
Общата безработица в ЕС е 10,4 %, като процентът ѝ се е увеличил в 17 държави членки. Различията между държавите отново са се задълбочили - ясно се открояват групата на държавите с по-добри показатели, от една страна, и държавите в „периферията", от друга.
Отбелязва се и друг абсолютен рекорд - разликата между най-ниската стойност на безработицата в ЕС (в Австрия, 4,5 %) и най-високата стойност (в Испания, 25,1 %) е достигнала 20,6 процентни пункта. Броят на трайно безработните се е увеличил в 15 държави членки в сравнение с миналата година и е достигнал 10,7 милиона души. В момента трайно безработните представляват 4,5 % от активното население (+0,4 процентни пункта за една година).
Изключително сериозна е безработицата сред младите хора. Въпреки че не се е увеличила през второто тримесечие, през юли за ЕС тя е била 22,5%. Дванадесет държави членки отчитат младежка безработица над 25%, а само три остават под 10%: Австрия, Германия и Нидерландия.
Неблагоприятните перспективи за младите хора вещаят все по-голям риск от трайна безработица и загуба на икономическа активност, както личи от нарастващия брой младежи, които нито работят, нито продължават своето образование и обучение.
Оказва се, че младите хора в България на възраст между 15 и 24 години имат най-незавидната позиция в Европейския съюз спрямо връстниците им по отношение на това дали имат работа или се образоват.
Според данните страната ни „води" по този показател, като близо 22% от всички младежи в посочената възрастова група не посещават училище или нямат работа. Плътно зад България е Италия, а след нея - Румъния.
На другия полюс е ситуацията с младите хора в Холандия, Люксембург и Дания, където в тази груба влизат под 7% от населението на възраст 15-25 г.
Актуалните подробни данни за 2011 г. открояват по-ясно общата картина на пазара на труда. Освен безработните близо 8,6 милиона души, предимно жени, са заети на непълно работно време. Още 10,9 милиона души попадат в сивата зона между икономическата пасивност и безработицата, като например тези, които са се отказали да търсят работа.
За периода 2009 - 2011 г. брутният разполагаем доход на домакинствата е намалял в две трети от държавите в ЕС, като най-голям спад отчитат Гърция (15,7 %), Ирландия (9 %) и Литва, Испания, Кипър и Унгария (над 4 % във всяка от четирите държави).
Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Белгия, Словения и Франция, където благодарение на системите за социална закрила и по-стабилния пазар на труда доходите са продължили да се увеличават дори по време на кризата. Въпреки това кризата е засегнала значителен дял от населението и е станала причина за увеличаване на бедността и в тези страни.
Едва ли е изненадващо, че делът на населението в ЕС, засегнато от финансовите сътресения, остава безпрецедентно голям. Гражданите на страните, където намалението на доходите е най-чувствително, са и по-склонни да възприемат по-критично социалното си положение, сочи проучване на Евробарометър от 2012 г. относно социалния климат.
Бедността сред децата се превръща в проблем за все повече домакинства, тъй като трудовите доходи на родителите не са достатъчни, а домакинствата с деца не получават достатъчна подкрепа.
Процентът на децата, застрашени от бедност (след получаване на социални плащания), нараства от около 10 % в Дания и Финландия до над 20 % в Испания, Гърция, България, Португалия, Италия, Румъния, Латвия, Полша, Литва и Люксембург.
Размерът на детските надбавки, както и ефектът от тях се различават значително на територията на ЕС. Възможността да се осигурят грижи за децата на достъпни цени е изключително важен фактор, за да могат родителите и най-вече майките да ходят на работа.
В групата на най-големите държави членки икономически растеж продължават да отбелязват Германия, Франция и Полша, докато в Италия и в Обединеното кралство икономиката продължава да се свива. През второто тримесечие на 2012 г. Испания и Португалия отчитат значителни загуби по отношение на икономическата дейност и заетостта.