Магдалена е сред първите, които разчупват стереотипа на местните жени, които се омъжват много рано, не завършват образованието си и не работят, а се грижат за семейството и децата. Друг разбит стереотип е този на мъжа от махалата, който не разрешава на жена си да учи и работи. Защото именно съпругът на бъдещата акушерка, Стефан Симеонов, е причина тя да се дипломира и днес да се превърне в гордост за своите съкварталци.
"Родителите ми винаги са ме мотивирали да уча, а аз съм била влюбена в учението, разказа в интервю за БТА Магдалена Симеонова. Бях добра ученичка, отличничка. Ранните бракове са традиция при нас и тя не ме отмина, обяснява младата жена. В нашата общност не е прието омъжените жени да продължат да учат. След като си вече семейна, трябва да се грижиш за дома и за децата."
Така, след като завършва основното си образование, на 14 години, Магдалена се омъжва и прекъсва обучението си. Със съпруга си, който тогава е на 18 години, заживяват в къщата на родителите му, на същата улица в махалата. Първото си дете ражда на 16 години.
Първият в семейството, който решава да завърши средното си образование, е свекърът на Магдалена, който тогава е на 47 години. Следват го съпругът й Стефан и братята му. Именно Стефан решава да запише Магдалена, знаейки за огромното й желание да учи. След седемгодишно прекъсване тя започва да учи вечерно обучение.
"Дълго време не се осмелявах да започна, защото в квартала не е прието момичетата да учат след като се омъжат, разказа тя. В началото ме гледаха с лошо око, чувствах се гузна, все едно правя нещо нередно. Реших се да отида чак в началото на втория срок. Мъжът ми ме подкрепи, не ми позволи да се откажа и впоследствие доказах, че ако уча, няма да пренебрегна семейните си задължения."
Близките й започват да я подкрепят и към края на обучението й поемат грижата за новороденото бебе, помагайки й да завърши.
Да продължи образованието си и да се насочи към акушерството я насърчава Фани Пачанова, пенсионирана акушерка. С нея се срещат на обучение, организирано от сдружението "Лекари на света", където Пачанова е била лектор. Периодичните обучения в ромската махала целят да представят пред местните семейно планиране, предпазване от нежелана бременност и болести и др.
"През 2015 година, следвайки съветите на Фани, реших да предприема тази сериозна стъпка и кандидатствах за акушерка, разказа Магдалена. Беше трудно с парите, взехме заем, получих помощ и от други хора, на които съм много благодарна." Тя сподели, че към акушерството я е насочил и друг, неприятен за нея момент - постъпването й в болница за раждане на второто й дете. Отношението на акушерката към нея било обидно. "Това беше сред основните ми мотиви да избера акушерството, коментира младата жена. Искам да променя това отношение, няма да деля хората. Ще гледам на всеки като на човек, а не като етническа принадлежност или образователна квалификация. Искам на това място да бъда полезна за всички хора."
В последната година Магдалена стажува в две от най-големите болници в града, като същевременно работи като хигиенистка в болнично отделение. По думите й пациентите я приемат добре. Заедно със съпруга си от две години живеят в сливенския квартал "Сини камъни", издържат се сами, децата им посещават училище и детска градина. Стефан работи в местен завод, където своя поминък намират все повече хора от махалата. Желаят и трето дете, но смятат, че към момента ще им бъде трудно. Ще насърчават децата си да учат, ще ги мотивират и подкрепят, за да завършат своето образование.
Много рядко момичетата от махалата завършват основно образование, признават двамата съпрузи. Причината за това са ранните бракове, като максимумът на обучението им е седми клас. При момчетата през последните десетина години, нещата стоят различно - тенденцията е те да завършват средно образование. Повечето от тях продължават да учат след като станат семейни. Причината за това е, че са осъзнали, че по този начин могат да си намерят добра работа. Учението е един от начините да се интегрират, коментира Стефан Симеонов.
Магдалена посочи, че има колежка от махалата, която е по-малък курс и учи за медицинска сестра. Две момчета от квартала също следват различни специалности, като студентите в "Надежда" са вече четирима.
"Непрекъснато се включвам като доброволка към различни организации с цел да мотивирам младите хора и конкретно момичетата от квартал "Надежда" да учат, да следват, разказа Магдалена. При момчетата е малко по-лесно, при тях е прието да учат, даже имат подкрепата на родителите си. Момичетата и да имат желание, срещат други препятствия - несъгласие от страна на родителите, от обществото. Когато човек учи, осъзнава много от нещата, които са нередни. Направят ли крачката да учат, съм сигурна, че ще се промени нагласата за ранните раждания."
Сега Магдалена и семейството й са много уважавани в квартал "Надежда". "В началото ме приемаха много скептично, сега се отнасят с мен с голямо уважение. Говорят с гордост за нас. Радвам се, че примерът ми увлича." Тя смята, че повечето от ромските традиции са много хубави, като семейните ценности, уважението към родителите, грижата към децата.
На въпрос мислят ли за емигриране, така както правят все повече от хората от ромската махала на Сливен, Стефан е категоричен, че не желае да напуска България. "Не искам да напускам страната си, чувствам сто процента българин, корените ми са тук", каза той.