Кирил Домусчиев е един от най-успешните бизнесмени и индустриалци на България. Пътят му към успеха започва с учредяването на инвестиционното дружество "Адванс пропъртис" през 1990 г. и на бившия приватизационен фонд "Напредък Холдинг" през 1996 г. Впоследствие става собственик на фармацевтичните компании "Биовет" и "Хювефарма", на стоковия базар "Илиянци", който препродава, и пр. Една от последните му големи сделки е закупуването в съдружие с немската "Мартрейд Шипинг & Транспорт" на 70% от капитала на Параходство "Български морски флот" за 440,1 млн. лв. и ангажимент да инвестира 779,8 млн. лв. за десет години. Половината от този ангажимент вече е изпълнен, и то в условията на жестока криза. Като председател на Надзорния съвет на БМФ 2008 г. и член на КРИБ Домусчиев винаги активно коментара икономическата политика на управляващите и стопанската ситуация у нас.

- Г-н Домусчиев, вложихте над 430 млн. лв. в българската икономика за по-малко от година. На фона на жестоката икономическа криза и постоянните митинги и заплахи за стачки такава инвестиция не е ли лудост?

- Аз и моят брат сме сериозни български инвеститори и вече години наред влагаме значителни средства в развитието на нашите предприятия. Ако все повече български и чужди компании инвестират в българската икономика, това би намалило сътресенията и кризите и би стабилизирало държавата. От друга страна, не всеки инвеститор се води от патриотични чувства, а по принцип дори и най-малкият проблем може да отблъсне един инвеститор. Но ние сме добре подготвени за управлението на всички наши индустрии, в които сме вложили средства, да се справяме с трудностите. Освен това не забравяйте, че бизнесът ни е основно експортно ориентиран и свързан с големи чужди пазари, което ни прави оптимисти, че всички инвестирани средства не само ще се върнат, но и ще генерират печалба. В БМФ тази година вложихме 227 млн. долара, но там приходът е изцяло свързан с чуждите пазари. Същото важи и за групата на "Хювефарма", където влагаме над 30 млн. евро в изграждане на още един завод и различни други по-малки проекти. Единственото ни по-сериозно вложение, което зависи от българския пазар, е жилищният комплекс Este Home and Spa в кв. "Изток" на София, в чието довършване тази година инвестирахме малко над 15 млн. евро. Там обаче всичко предварително е продадено, а и пазарът е на супер лукс и дори и в тези тежки времена за качествения продукт има клиенти.

- Планирате ли нови инвестиции през 2011 г.?

- Да, надявам се да успеем да запазим същите темпове както през отиващата си година, като БМФ ще инвестира отново в нови кораби, а "Хювефарма" и "Биовет" - в още производствени мощности и в регистрация на нови продукти, в разширяване на нашата маркетингова организация и т.н. През 2011-а очаквам да започнем и строителството на три ВЕЦ по поречието на р. Искър и евентуално още една 50-мегаватова когенерационна мощност на площадката на наш завод.

- Едно от посланията ви към кабинета на ГЕРБ още при сформирането му беше превръщането на българския флаг в атрактивен за корабособствениците. Изпълнено ли беше то?

- В голяма степен този ангажимент бе изпълнен от ГЕРБ. Под егидата на Транспортното министерство бяха сформирани работни групи и консултативен съвет, в който взеха участие всички представители на морската общественост. В крайна сметка след една година упорит труд парламентът одобри всички промени в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) с цел привличане на корабен тонаж под български флаг. Такава радикална промяна не беше правена в КТК поне от 40 години, така че това наистина е голям успех. Не забравяйте и че в края на 2009 г. по предложение на кабинета парламентът одобри и пакет от специални данъчни стимули за българските корабособственици и моряци. Такива стимули съществуват във всяка европейска държава и учудващо е защо до идването на ГЕРБ на власт те не бяха приети въпреки натиска на морската общественост върху предишните правителства. Има още някои законодателни промени, които трябва да се направят, за да можем да кажем, че българският флаг вече е привлекателен колкото малтийския. Но аз вече съм оптимист, че министерството на транспорта и правителството ще извървят този път докрай.

- Друго изискване на КРИБ към кабинета "Борисов" беше да стимулира развитието на експортно ориентираните отрасли от икономиката. Какво беше направено в тази посока и какво очаквате още да се направи?

- Тук има още какво да се желае! Повечето от експортно ориентираните предприятия имат проблеми с навременното възстановяване на ДДС, много над пазарната е цената на природния газ в България спрямо други европейски държави, което затруднява конкурентоспособността на нашата икономика. Виждаме усилията в тази посока на кабинета "Борисов" и силно се надяваме те да се увенчаят с успех. В тази връзка смятам, че по-сериозен в дългосрочен план проблем е образованието, което трябва да осигурява подготвени кадри за нашите предприятия. Нещата се влошават с всяка изминала година и смятам, че това се превръща в сериозна спирачка за нашата производителност и развитие на икономиката. Тук сякаш не виждам фокус от страна и на това правителство, а и не съм единственият предприемач, който от години тръби, че проблемът с образованието е сериозен.

- Преди изборите препоръчахте на бъдещия кабинет да работи усилено за премахване на пагубната роля на монополите върху българската икономика. Какво още трябва да се направи в тази посока?

- За съжаление ролята на монополите се запази, практиката на кръстосано субсидиране в енергетиката продължава с пълна пара и това потиска развитието на икономиката. Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в която и ние членуваме наред с повечето големи предприятия в страната, многократно с писма до премиера и министерството на икономиката е излизала с конкретни предложения за мерки, които трябва да се вземат с цел създаване на конкурентна пазарна среда и изчезване на монополите. Такива са препоръките и на Брюксел към България. Да се надяваме, че час по-скоро те ще се вземат предвид.

- В началото на мандата си кабинетът изкара наяве доста неизгодни сделки и забатачени проекти на предишната власт. Достатъчни ли бяха усилията му, за да ги прекрати или промени в положителна за обществото посока?

- Усилията и желанието на правителството да прекрати или промени в положителна посока всички сключени преди това неизгодни договори са явни и това е наистина похвално. Обществото обаче трябва да разбере, че тези договори са сключвани в ущърб на държавата от добри юристи. Много трудно и много малко от тях сегашната власт ще може да промени. За съжаление индустрията и всички данъкоплатци години наред ще плащаме последствията от недобросъвестността и корупцията на предишните правителства.

- В интервю за "Стандарт" отпреди година казвате, че в България се очаква да дойдат страшно много инвестиции по линия на ОП "Транспорт". Кабинетът направи ли всичко възможно тези договорени средства да дойдат и правилно ли ще бъдат усвоени?

- Смятам, че трябва да коментираме този въпрос след около година и тогава да оценяваме усилията на правителството, тъй като всички тези проекти са стартирали преди идването на власт на ГЕРБ и в тях има заложени много мини, с които управляващите трябва да се справят по един или друг начин с възможно най-малко компромиси. За съжаление не можеш да анулираш всичко и да започнеш отначало поради куп причини, така че единственото решение е да опиташ да предоговориш по най-добрия начин всичко направено до момента и да му дадеш необходимия тласък и скорост. В крайна сметка тези проекти са от голяма значимост за обществото и икономиката и трябва да се довършат час по-скоро, независимо от компромисите, които трябва да се правят.

- Какво направи и какво още трябва да направи кабинетът за стабилизиране икономиката на България и за излизането й от кризата?

- Да се одобрят колкото е възможно по-скоро пакети от мерки с цел стимулиране на експортно ориентираните отрасли, увеличаване на броя на работещите в тях, стимулиране на образованието в посока осигуряване на добре подготвени кадри. Това правят и Китай, и Индия, и Бразилия и много други държави, постигащи двуцифрени ръстове на брутния вътрешен продукт.

- Как ще коментирате увеличаването на осигуровките с 1,8 на сто?

- Това е лошо решение за работодателите, което в крайна сметка ще преглътнем. Но по-лошото е, ако продължава да няма реформи в тази сфера. Страхът от тях е нещо, с което управляващата партия трябва да се пребори. Това увеличение от 1,8% няма да реши проблемите на социалното осигуряване и по никакъв начин не стимулира икономиката и заетостта. Иначе съм абсолютно солидарен с предложенията по темата на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, чиито член на Управителния съвет съм.