Целта на акцията е да се намалят до минимум ПТП с участието на деца. По тази причина Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Варна апелира към родители, учители и водачи на МПС за системна възпитателна работа с децата и учениците за изграждане на умения и навици за безопасно движение: "Обръщаме се към родители, възпитатели, учители /особено към класните ръководители/ да отделят време и място, когато да припомнят най - важните изисквания от правилата за движение, касаещи децата - пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти. Водачите на МПС да спазват стриктно правилата за движение и проявяват особена предпазливост, когато на пътя или в близост до него има деца. Убедени сме, че съвместните ни усилия ще имат ползотворен резултат и ще спомогнат за подобряване на обстановката по безопасност на движението."
През 2012 г. на територията на гр. Варна и региона бяха регистрирани общо 3998 ПТП, от които 681 тежки с 38 загинали и 835 ранени.
От началото на 2013 г. до момента /към 10.09.2013 год./, броят на регистрираните тежки ПТП за гр. Варна и региона е 463 с 30 загинали и 599 ранени.
В сравнение със същия период на 2012 г., броят на тежките ПТП е с 13 по - голям, броят на загиналите с 4 по - голям, а броят на ранените с 19 по - голям. Следва обаче да се отчете фактът, че през предходната 2012 г. показателите по безопасността на движението са с доста по - ниски стойности спрямо средностатистическите данни за възникналите тежки ПТП.
От посочената бройка тежки ПТП за 2013 г., през лятната ваканция са регистрирани 43 тежки ПТП с участието на деца до 17 годишна възраст. При същите е загинало 1 дете / спрямо 3 за лятната ваканция на 2012 г./ и са ранени 42 деца /спрямо 52 за лятната ваканция на 2012 г./. Разпределени, като категории участници в движението, децата пострадали при ПТП са следните: пешеходци - 16 ранени деца; пътници в автомобил – 1 загинало дете и 22 ранени; водачи /мотопедисти и велосипедисти/ - 4 ранени деца.
Анализът на посочените данни показва, че причините за пътно - транспортния травматизъм с участието на деца са комлексни. Те се дължат, както на нарушения от страна на водачите на МПС, така и на липсата на изградени навици за безопасно придвижване от страна на самите деца.
Специалистите смятат, че от децата може да се очаква безопасно участие в движението само, ако успеем да изменим неправилното им поведение на пътя, което се дължи на мисловната им нагласа. Една от погрешните нагласи на децата, която се запазва и у някои възрастни пешеходци е стремежът им колкото може по-бързо да притичат опасната зона на пътя. Струва им се, че колкото по - бързо преодолеят опасната зона, толкова по-бързо ще бъдат в безопасност, т.е. спасяването им е в тичането. Затова е погрешно при ПТП с участие на деца да се говори за вина единствено на децата.
Като анализираме и определяме причините за нещастията на пътя, добре е да опознаем и изучим характерните прояви в детското поведение на пътя - да се поставим на място на децата и вземем мерки за избягването на нещастните инциденти. Необходимо е да имаме предвид, че децата живеят със своите емоции, действащи независимо от околната обстановка и единствено под влияние на своето настроение, те следват безразсъдно моментното си желание, без да се съобразяват и без да преценяват пътната безопасност. Затова родители, учители и възпитатели трябва да познават проявите на децата на пътя и да спомогнат в обучението и възпитанието им по безопасността на движението.
Четири са основните моменти от всекидневието на децата, когато е застрашено тяхното движение:
- в играта на пътя;
- на път до училище и обратно;
- при езда на велосипед, каране на кънки, скейтборд и др.;
- използване на МПС за обществен превоз.
Водачите не трябва да се доверяват дори на поведението, когато детето в момента не играе, а стои спокойно на тротоара. В миг без видими причини то може да хукне на пътя, ако го извика другарче да тича след него. Търкалящата се топка трябва да бъде червен сигнал за водачите, тича ли едно дете, трябва да се очаква друго след него.
Анализът показва, че всяко трето от загиналите деца е излязло внезапно на пътя /между паркирали, спрели или движещи се МПС/. Децата са опасност в движението, когато са с летни кънки, колички, ролери, скейтбордове и др.
Да припомним и това, че когато децата играят с топка и тя се търкулне между превозните средства, те трябва да се оглеждат много добре, а и шофьорът, преди да предприеме потеглянето, да огледа от всички страни автомобила си. Рисковано е, когато автомобилите се придвижват на заден ход, даже и на метър разстояние.
За децата няма безопасен път от дома до училище и обратно, ако родителите не са се намесили в определянето на маршрута им. Статистиката показва, че през делничните дни нещастните случаи са повече от тези през почивните дни. Данните показват, че сутрин от 7 до 8 часа децата бързат за училище, за да не закъснеят. А на обяд е завършил учебният ден за първа смяна, децата са били неподвижни на чина, излизат от училище и това ги подтиква към безразборно тичане и гонене. Вечер те използват и последните минути за игра и лудории.
Децата - велосипедисти също са потенциална опасност за ПТП. Те се опитват да демонстрират на пътя майсторска езда, без ръце, да се возят по двама. Всичко това е пречка за нормалното им движение и ги поставя под угрозата на МПС. На родители, възпитатели и учители е ясно, че децата трудно преценяват сложността на пътната обстановка, те нямат формирани волеви задръжки, ориентировъчната им способност не е гъвкава и устойчива, което е и причина да не вземат правилни решения при критични ситуации на пътя и това ги прави най - застрашените участници в движението.