1332 г. — В Битката при Русокастро българската армия, начело с цар Иван Александър, нанася поражение на византийската, ръководена от император Андроник III Палеолог.

1334 г. — Епископът на Флоренция освещава основите на новата кампанила (камбанария) на катедралата Санта Мария дел Фиоре, проектирана от италианския художник Джото.

1789 г. — Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция.

1870 г. — Ватикана обявява догмата за непогрешимостта на папата по въпросите на морала и вярата.

1899 г. — Открита е железопътната линия Роман — Плевен (83 км).

1921 г. — Албер Калмет и Камий Герен откриват първата противотуберколозна ваксина.

1925 г. — Адолф Хитлер издава първия том на Моята борба.

1932 г. — Турция е приета за 56-ти член на Лигата на нациите.

1936 г. — С преврат в Испанско Мароко започва Гражданската война в Испания.

1942 г. — Втора световна война: В Германия са извършени успешни изпитания на първия реактивен изтребител — Messerschmitt Me 262.

1943 г. — Втората световна война: Състои се единствената битка между дирижабъл и подводница — край бреговете на Флорида (САЩ), между американския дирижабъл К-74 и германската подводница U-134, дирижабълът е свален, при което един член на екипажа му се удавя.

1947 г. — 64 Правителство на България въвежда държавен монопол върху производството на спиртни напитки.

1947 г. — Кралят на Великобритания Джордж VI подписва закон, съгласно който се признава независимостта на Британска Индия.

1954 г. — В Нюпорт (щатa Род Айлънд, САЩ) се провежда първият фестивал на джазовата музика.

1956 г. — Несебър е обявен за архитектурно-исторически резерват.

1968 г. — В Санта Клара (Калифорния) е създадена компанията Intel — най-големия производител на микропроцесори за персонални компютри.

1968 г. — Комунистическият лидер на Чехословакия Александър Дубчек издига лозунга Социализъм с човешко лице, с което той е приет за дисидент сред лидерите в Социалистическия лагер.

1971 г. — С обединение на емирствата Абу Даби, Дубай, Шарджа, Ум ал-Куейн, Аджман и Фуджейра се създава държавата Обединени арабски емирства.

1972 г. — С Указ на Държавния съвет е забранена частната лекарска практика в Народна република България.

1974 г. — Край град Константинов (Полша) е издигнато най-високото съоръжение в света — радио мачта с височина 646,38 м (рухва на 10 август 1991 г.)

1976 г. — На Летните олимпийски игри в Монреал Надя Команечи става първият атлет, който постига пълни 10 точки по гимнастика.

1992 г. — Рождената дата на Васил Левски е обявена за празник на град Левски.

1994 г. — В Буенос Айрес е извършен атентат срещу Еврейския център, при което са убити 85 души и над 200 са ранени.

1994 г. — Основан е футболен клуб АЕК Ларнака.

1996 г. — Самолет Боинг-747 на американската авиокомпания Trans World Airlines, пътуващ по дестинацията Ню Йорк — Париж, катастрофира след излитането си, загиват всичките 230 души на борда.

1997 г. — Рождената дата на Васил Левски за първи път се чества като празник на град Карлово.

1998 г. — Около 3 000 души загиват в Папуа Нова Гвинея в резултат на удар от цунами.

2012 г. — На летище „Бургас“ е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи, при което са убити 7 души и 32 са ранени.

На 18 юли са родени

1501 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II.

1552 г. — Рудолф II, император на Свещената Римска империя († 1612 г.)

1635 г. — Робърт Хук, британски учен († 1703 г.)

1797 г. — Имануел Херман Фихте, германски философ († 1879 г.)

1811 г. — Уилям Мейкпийс Такъри, английски писател-реалист († 1863 г.)

1821 г. — Полин Виардо, френска оперна певица, мецосопран († 1910 г.)

1837 г. — Васил Левски, български революционер († 1873 г.)

1852 г. — Мария фон Батенберг, германска принцеса († 1923 г.)

1853 г. — Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 († 1928 г.)

1862 г. — Николай Юденич, руски генерал († 1933 г.)

1864 г. — Рикарда Хух, немска поетеса и романистка († 1947 г.)

1877 г. — Елин Пелин, български писател († 1949 г.)

1899 г. — Никола Попов, български актьор († 1963 г.)

1902 г. — Димитър Панов, български актьор († 1985 г.)

1909 г. — Андрей Громико, съветски дипломат и президент († 1989 г.)

1909 г. — Мохамед Дауд, министър-председател и президент на Афганистан († 1978 г.)

1918 г. — Нелсън Мандела, президент на ЮАР, Нобелов лауреат през 1993

1918 г. — Руджиеро Ричи, американски цигулар

1921 г. — Аарън Бек, американски психолог

1921 г. — Джон Глен, първият американски астронавт и сенатор

1922 г. — Томас Кун, американски философ и историк († 1996 г.)

1925 г. — Иван Кондов, български актьор († 2004 г.)

1927 г. — Георги Лебамов, български общественик

1928 г. — Лина Бояджиева, българска куклена актриса, гласът на Сънчо

1932 г. — Евгений Евтушенко, руски поет

1932 г. — Любомир Киселички, български актьор († 1983 г.)

1935 г. — Христо Градечлиев, български художник († 2004 г.)

1937 г. — Роалд Хофман, американски химик от полски произход, Нобелов лауреат през 1981 г.

1938 г. — Иън Стюарт, пианист в групата Ролинг Стоунс († 1985 г.)

1938 г. — Пол Верховен, нидерландски режисьор

1942 г. — Джачинто Факети, италиански футболист († 2006 г.)

1944 г. — Дейвид Хъмъри, английски хърделист

1944 г. — Мирчо Иванов, български дипломат

1950 г. — Ричард Брансън, британски предприемач

1952 г. — Албер Камил Витал, министър-председател на Мадагаскар

1961 г. — Кръстьо Лафазанов, български актьор

1963 г. — Марк Жирардели, люксембургски скиор

1967 г. — Вин Дизел, американски актьор

1975 г. — Дарън Малакиан, американски китарист

1977 г. — Александър Морозевич, руски шахматист

1980 г. — Кристен Бел, американска актриса

1980 г. — Рьоко Хиросуе, японска актриса

1985 г. — Чейс Кроуфърд, американски актьор

1993 г. — Лее Таемин, корейски изпълнител