Концертът на Г-4 беше още по-специален, защото беше заснет и излъчен по целия свят по сателит. София остава в историята, само тук се случи чудото - всички заедно да излязат и да забият обща песен - Am I Evil? на Diamond Head. За него барабанистът на Metallica Ларс Улрих каза: "Това е най-тежкото парче, писано някога". Земята се разтресе от силата на 8 китари, 4 баса и 4 сета барабани малко преди края на концертната вечер.
Metallica ни подведоха с вялото "Лека вечер" и оставиха публиката стреснато да наблюдава как екипът им сякаш прибира инструментите след края на шоуто. Стана обаче точно обратното - момчетата изваждаха допълнителните. Със скок на сцената Хетфийлд изкрещя: "Заради вас и за да отпразнуваме паметното събитие, всички ние ще направим едно знаково парче - "Am I evil? на Diamond head!" Първи риф - Кърк Хамет, след него Дейв Мьстейн, Скот Йън, Роб Каджиано, Крис Бордерик, Джеф Ханеман, Кери Кинг и Джеймс Хетфийлд бясно започнаха да стържат по грифовете. Допълниха ги бучащите разярени гласове на баскитарите на Роб Трухильо, Франк Бело, Дейвид Елевсън и Том Арая, който се появи в самия край за секунди на сцената. Зад гърба им застана по барабаните великолепната четворка начело с Ларс. ПредвижданияТ земетръс от 7 по Рихтер се превърна в разрушителното 9 по скалата.
Всичко това бе само краят на един невиждан до момента в България концерт, който стартира около 15,30 с българите от Bastardolomey и тяхната "буря", както ги описа Дейв Мъстейн, слушайки ги от сградата на стадион "Васил Левски".
След 16,30 дойде ред на лудите глави Anthrax, по-добри отвсякога и в състава мечта - с Джоуи Беладона вокал. Последва 40 минути изключително стегнат сет и енергия, която може да произведе ток за малък български град. Момчетата спазиха обещанието си - почетоха паметта на кръстника на хеви метъла Рони Джеймс Дио с изпълнение на Heaven and Hell. Перфектната и стройна дисциплина на екипите на бандите и българските организатори от БЕК позволи сцената да се преорганизира след всяка група за изумително кратко време. 18 ч и Мъстейн вече води момчетата си към историята. По-рано през деня фронтменът на Megadeth заяви: "Няма да говоря, няма да отправя послания към феновете. Ще им казвам само текстовете на песните си, заради които ни харесват". И така и направи. Много китари, много култови парчета и тежки рифове, които докараха кратък, но проливен дъжд, придружен с градушка. Бурята не уплаши феновете и те стоически седяха под падащите ледени късове и пееха с Дейв. Звездите им се отблагодариха с Holy Wars... The Punishment Due за начало, Hangar 18, разбира се, химна Symphony of Destruction и Peace Sells.
В 19,15 дойде време за истинската месомелачка - Slayer - най-тежката банда от Г-4. Том Арая блесна, Кери Кинг беше готов "да изкърти зъбите" на всеки фен на "Васил Левски". Лудият китарист се появи с емблематичните си одежди - вериги по дрехите и гривна от китката до лакътя, набита с 10-сантиметрови пирони. "Благодаря ви, че сте тук!", на чист български Арая посрещна феновете си. Диво пого се заформи още с първите акорди на World Painted Blood. За всяка песен Кинг излизаше с нова китара - с дяволски рога на грифа, с черепи по тялото, с кръв по колана. Истинско чудовище. Slayer - абсолютните агресори, причиниха истинско комоцио с тежки като чукове рифове, бързи пръсти по китарите и каса на барабаните, която те удря право в гърдите.
Наближава 21, идва ред на метъл чудото. Тишина. Дори бирите на феновете треперят в очакване. 21,15 - Metallica отново са тук - за трети път. Върнали са се, защото "тук е нашето семейство" . Джеймс Хетфийлд поздравява като роднини всички на стадиона и не спира да подарява 24-каратови усмивки с големите си бели зъби. А уж трябвало да е зъл... Преди всяка песен групата не спира да сипе суперлативи като "семейството ни в София", а по целия стадион се веят родни трибагреници със знака на Metallica. На места се забелязват гръцки, македонски, дори датски. Светлините гаснат и на екраните се появява култовият уестърн "Добрия, Лошия и Злия", традиционният старт на всеки спектакъл. После се зареждат песни, които дори децата знаят наизуст. Целият стадион пее. На няколко пъти Хетфийлд се хващаше невярващ за главата, какво се случва пред него и какъв рев издават само 50 хиляди гърла. For Whom The Bell Tolls, Sad But True, Master Of Puppets, Nothing Else Matters - нямаш време дъх да си поемеш. "Усещате ли, че вече сте при мен на сцената?", пита Хетфийлд, тичайки от единия до другия край на сцената с разположени цели осем микрофона само за него. Трухильо с типичното си движение - приведен до земята и дебнещ с приклекнали стъпки, правеше като че ли вуду магия на феновете, Кърк Хамет побърка китарата, а Ларс... Ларс дори не можеше да стои седнал и често свиреше прав зад барабаните и се плезеше като дявол. Sad But True - посвещават изпълнението си на Г-4. Огън, бомби, залп от картечница и няколко снаряда - започва One. Джеймс и Трухильо се навеждат към китарите, телата им се увиват към земята, клатейки се в ритъм, като че ли от преизподнята се навеждаха, за да извикат злото в грифовете си и да разцепят земята с жица.
"Лека вечер" и ненадейно всички се прибраха зад сцената с ясната мисъл, че никой няма да ги остави да си тръгнат. Не им трябва много и се връщат заедно с останалите от Г-4. Am I Evil? приключва с прегръдки и Metallica отново са сами на сцената, за да дадат очакваното Seek and destroy. Преди обаче да изпълни желанието на публиката, ревяща в един глас името на песента, Джеймс буквално се разходи по всеки нерв на феновете. На шега каза "Довиждане" само защото знае, че ще чуе мощно "Нее!". Наблюдаваше реакцията, когато си сваляше за миг китарата, когато връщаше крачка назад - все една и съща, - мощно "Нееее!". "Сега ще забием последно парче, което всички знаете наизуст и ще пеете до отмаляване, така че като се приберете вкъщи и ви попитат как е минал концертът, вие да отговорите с пресипнал глас "Невероятно!". Но като всяко велико нещо и това си има край. "Наистина сте най-добрата публика, пред която сме излизали", завърши Хетфийлд. "Ще се видим скоро!", отсече Трухильо. "Дори главата не може да ми побере друго място къде можеше да заснемем историческия концерт на Г-4. Вие сте луди. Невероятни. Затова оттук ще издадем DVD", ревеше Ларс вместо довиждане. Докато изгаснат светлините, бандата остана на сцената и не спря да радва феновете си с перца за китара и палки за барабани, внимание и обяснение в любов.