Интервю на Димитрина Пандурова
- Поводът да ви поканим е сринатото доверие в магистратите, съдебната система, но понеже имаме „гореща новина” от деня – след 5 години процес Красимир и Николай Маринови, както са известни братята Маргини, бяха признати за невинни по делото за подготовка на три убийства. Това провал ли е на прокуратурата, според вас?
- Много силен израз е това. Провал на едно дело, колкото и обществено значимо да е то, не може да бъде провал за прокуратурата, нито за съдебната система като цяло. Може би за някои това е щастлив ден, за нас не е най-щастливия и успешен ден, защото нашите очаквания и надежди бяха други. Но ние я приемаме и, разбира се, имаме възможност за последваща реакция и вече чухме – последната дума ще имат наблюдаващите прокурори по делото и това са г-н Кокинов и г-н Василев. Вече чухме и знаем тяхното становище. Те смятат да протестират присъдата както в оправдателната й част, така и по отношение на наложените наказания на осъдените подсъдими и там вече ще чуем какво ще каже втората инстанция.
- Но това е едно от знаковите дела. Намираме се в края на юни, скоро ще има нов мониторингов доклад на Брюксел. Знаем, че това дело също се следи и наблюдава. Това, не мислите ли, че ще разбърка пластовете и ще предизвика напрежение, критики и коментари на фона на всичко останало, което се случва?
- Европейската комисия има доста задълбочен поглед върху работата на съдебната система и аз не смятам, че решението по едно дело би било ключово или основно за изводите на ЕК, които бих искала да отбележа, че не стават реално все по-добри, защото ако забелязвате, в последните доклади на Европа, не се поставя вече въпроса за еврофондовете, за „прането” на пари, което значи, че ние имаме напредък, че ние сме преодолели тези проблеми и вървим напред. Вярвам в професионализма на членовете на Комисията и се надявам, е те няма да заложат изводите си само и единствено въз основа на извода, който може да бъде направен по отношение на делото на т.нар. братя Маргини, още повече, че реално, това не е последното произнасяне по делото. Присъда има, но тя не е влязла в сила. При така направеното заявление на наблюдаващите прокурори, касаещо протестирането на тези присъди, ние все още не можем да говорим за краен съдебен акт.
- Един въпрос, който със сигурност е хипотетичен и може да ви се стори нелогичен, но...щеше ли да има друг развой, ако имахме спец съдилища по делото „Маргините”? Или пак създаваме прекомерни очаквания?
-Въпросът е наистина толкова хипотетичен, че не би могло да се отговори на него. Категорично смятам, че ако имаме спец съдилища, то тогава бихме могли да говорим за по-детайлно проучвани дела, защото повече време би имало те да бъдат проучвани предвид натовареността на колегите, които ще работят в тези съдилища и прокуратури, ще имаме по-професионален прочит на доказателствата, защото това ще бъдат специализирани прокурорски състави, занимаващи се с тази материя. Така че, смятам, че тенденцията би била към по-добро. Между другото, сега също има специализиран съд и той е специализиран по критерий, който е най-притеснителен за всички опоненти на тази идея спрямо лицата и това е Софийски градски съд, който гледа дела срещу лица с имунитети, срещу магистрати и бивши министри и то само по отношение на лицата, което е най-плашещото за опонентите на тази идея.
- Но докато се създадат по-масово тези съдилища, Маргините вече няма да са клиенти на прокуратурата, може би...знам ли, така си мисля.
- А трябва ли да се съсредоточаваме толкова много точно в определени хора – в Маргините или в някой друг. Въпросът не е в това, а да има въздадена справедливост в едни нормални времеви граници.
- Да поговорим за Висшия съдебен съвет (ВСС) след т.нар. „облак на Красьо Черния”. Той се разсея, но се появи облака на бедните роднини на магистрати. Основният въпрос, който тук излиза, че да, няма нищо незаконно, но има морал в крайна сметка и правосъдния министър Маргарита Попова е права когато казва, че това срива доверието в цялата система. Как да се направи така, че моралът да е актуален и да излезе напред, а не да се учим от хора, които безцеремонно излизат и казват, че не са виновни и са действали в рамките на закона и, че не смятат, че има нещо нередно.
- Така е, законност и морал са две различни неща. Хегел е казал, че правото е долната граница, минимума на нравствеността, което значи, че там, където свършва правото, започва морала. И аз мисля, че по-просто и ясно никой не би могъл да го каже. Има направени стъпки в тази насока. Факт е наличието на комисията по етика към ВСС. Това е сервизно изискване към качествата на магистратите, това е основание те да бъдат наказани, това е основание всеки един магистрат, прекачил границите на морала и нравствеността, да бъде наказан, включително и ако се налага да бъде дисциплинарно уволнен. Така че не бихме могли да кажем, че моралът няма никакво място и стойностите на морала не се отчитат. Отчитат се, но явно не са били отчетени навреме.
- Между другото, до къде стигна проверката на Върховна прокуратура по това, защо производствата за спорните имоти са били спрени два пъти – един път от Районна прокуратура в Царево и един път в Окръжна прокуратура в Бургас. Има ли някакви данни?
-Сложно е да говорим...проверките продължават. Има много проверки. Веднъж, по линията на общия надзор за законност на прокуратурата, които текат масово в момента на територията на цялата страна и чиято цел е да установяват допуснати нарушения при учредяване права на строежи, прехвърляне и т.н. в нарушение на закона за общинската собственост, както и на други административно-наказателни разпоредби. Тези проверки се извършват по указания на ВАП и се извършват лично от прокурори. Отделно от това, в инспектората на прокуратурата текат проверки както касаещи поведението на магистрати доколко там има данни за престъпление, извършено от магистрати, отделно от това текат проверки, касаещи действията на длъжностни лица от съответните кметства, общини и т.н. доколко пък би имало данни за престъпления, извършени от тях. Така че има много проверки в момента, по всички тях се работи. Аз мога да ви кажа, че 30 юни е определен като краен срок за приключване на проверките от гледна точка на надзора за законност. Тогава трябва да излязат резултатите и да се предприемат съответните действия там, където има констатирани нарушения. Разбира се, ако се налага на някои места този срок да бъде удължен, той ще бъде удължен. Защото в крайна сметка целим качество, не целим само и единствено да се вместим в рамките на един срок. Но мога да ви уверя, че проверките са много активни и текат.
- А ще разширите ли периметъра. Освен България да отскочите и до съседна Гърция, защото някой беше казал, че и там има какво да се проверява по отношение на собственост на магистрати и техни роднини?
- Ние нямаме тази правна възможност. Ние извършваме проверка по реда на общия надзор за законност, която проверка можем да правим на територията на нашата държава по отношение на длъжностните лица и работата на нашите административни, областни и общински центрове. Но ние не можем да правим подобна проверка за гръцките общини. Разбирате, че това е невъзможно. Ако получим конкретни данни, ако получим конкретни сигнали, но вече не за административни нарушения от страна на гръцката държава. Ако получим данни за извършено престъпление – в случая вие визирате магистрати на територията на Гърция, разбира се, тогава ще го проверим. В момента си говорим много хипотетично.
- Кой трябва да извърши евентуално една такава проверка – МВР, за да ви подаде данни, че на територията на Гърция наистина има български магистрати, които притежават, импровизирам разбира се, хотели или имоти за много пари, трудно биха се доказали тук у нас. МВР ли трябва да направи тази проверка?
- Ама в момента, което ви така ми представихте, като хипотеза няма място за проверка. Защото няма престъпление, няма нищо престъпно в това да придобиеш имот в Гърция, в Испания, в Италия или където другаде разрешават съответните местни закони.
- Но ако този имот е за милиони, а парите, които ти получаваш, не можеш да докажеш от къде ги имаш. Тогава вече не става ли престъпление?
- Тогава вече ще искаме да се докажат доходите. Тогава вече ще се коментира има ли престъпление, има ли данни за престъпление. Аз искам да ви кажа, че в Гърция до скоро можеха да се купят имоти на доста по-ниски цени отколкото в България. Затова е по-добре да не си говорим с общи фрази и хипотези, а да се концентрираме към конкретните факти и ако някой има, разбира се, нека да ги представи.
- Нека да ги представи, защото някъде ми се беше мярнало такова интервю по темата, че трябва да се провери какво има и там. Всичко това опира до едно – доверието в системата е сринато наистина. Как ще го спасявате?
- Не знам дали това е въпрос, на който биха могли дори и юристи да отговорят. Доверието в системата, доверието в държавата, отношението на обществото, мисля че малко отиваме в една по-различна сфера. Тук може би трябва да засегнем въпроса за правосъзнанието. Но правосъзнанието по принцип е форма на обществено съзнание. Правосъзнанието включва общоприетите представи за правото от една страна и ориентацията на обществото в правната реалност. Нещата много се разминават, защото очакванията, които обществото има към съдебната система, тук аз визирам цялото правораздаване, малко надвишават възможностите, надвишават и правните реалности. Имаме атмосфера на свръх очаквания от правната система. В същото време имаме изградено и отношение на голямо недоверие към правната система, но мисля, че това са въпроси, които по-правилно и по-добре биха могли да оценят социолозите. Във всички случаи трябва да е ясно, че ние прилагаме законите такива каквито са.
- Тоест да се сърдим на Народното събрание, което ги приема такива, за да имаме такова правораздаване?
-Ами, ако някъде не ви харесва резултата от определен казус, то много често е в резултат на конкретния закон. Така че съдебната система не може да бъде винена изцяло, разбира се, ние имаме някаква вина – за начина, по който текат делата, за протакането на някой от делата, не казвам, че е изцяло наша вината и никога не бих го казала, защото не е така. Но изцяло да кажем, че съдебната система е тази, която носи отговорността за тази правна реалност е силно преувеличено.
- Аз се сещам за един пример, това което казвате – поправката Ванко1, която го извади на свобода. Това беше дело на депутатите, не беше дело нито на прокурори, нито на съда. Нали така?
- Прилагаме закона такъв, какъвто е.
- Като част от целия дебат имаше много мнения, много дискусии и какви ли още коментари по темата. Едното е – да се премахне ли политическата квота във ВСС и ако това стане, по-добра мярка ли ще бъде от сегашното положение?
- Може би, би било прекалено. Би било прекалено изцяло да се премахне политическата квота във ВСС, защо това в някаква степен би довело до капсулиране на системата и много голямата и изолация. От друга страна, твърде голямото влияние на политически партии, също не е добро за системата. Но винаги може да се намери среден вариант и то не един. От една страна, би могло членовете на ВСС, които се избират по предложение на Народното събрание да бъдат редуцирани като брой. От друга страна, би могло да се вземе решение и за това, членовете на ВСС, които се избират от квотата на парламента, да бъдат гласувани с квалифицирано мнозинство от народните представители. Тогава вече политическия нюанс би изглеждал по друг начин. Би могло и да бъдат предлагани и от съдебната система на Народното събрание, което да ги гласува. Така че има варианти... във всички случаи би било добре квотата на политическите партии на парламента да бъде под