От тази есен всички петгодишни деца ще постъпват в предучилищни групи. В студиото на „Под лупа” на Тв Европа с повече детайли около това нововъведение е Асен Александров, съветник на министъра на образованието и науката по въпросите на средното образование.

-Голямата дискусия е – дали това не отнема от детството на децата? От друга страна, Европа отдавна го е наложила. Къде е истината? Отнема ли се детството на децата, пращайки ги по-рано на училище?

-Според мен, не само, че не се отнема детството на децата, ами детството им се прави още по-весело. Защото детето обича да е сред деца, да си играе, да се социализира, да си намира нови приятелчета, да учи нови неща. Така че не се отнема детството, а се прибавят към детството по-хубави спомени. Мисля, че това с отнемането на детството, идва от неразбирането какво се разбира под петгодишна подготвителна група. Вероятно някои си представят, че на пет години започва събирането и изваждането, на шест умножение и деление и вече първи клас уравнение. Няма такова нещо. Тези деца, които започват от петгодишни, след две години в първи клас ще учат точно това, което учат сегашните първокласници. Но те ще бъдат много по-добре подготвени, защото за тези две години ще имат всичките необходими социализиращи умения. Те ще се научат да слушат внимателно госпожите, които им преподават, ще научат основни умения. Но това не е най-важното. Най-важното е, че ще се научат да общуват. Ще се научат да бъдат отделени за по-дълго време от родителите си. Има и нещо друго – някъде започването на петгодишна възраст е страшно необходимо, защото някои групи деца влизат в първи клас без достатъчно умения по български език. Това означава, че две години е достатъчно добър период за научаване на българския език. Някои влизат с едни лоши социални умения и две години е достатъчен период за добиване на тези социални умения. И аз мисля, че прави чест на Министерски съвет, че точно в момент на криза, все пак изпълняват обещанието си да се започне от пет години предучилищната подготовката.

-Предполагам, ще ви е интересно какво е мнението на нашите зрители. На въпроса „Съгласни ли сте децата да тръгват в предучилищна на пет години?” 82% не одобряват тази идея. Как си го обяснявате?



-На практика това, което се случва...не знам какъв е процентът на петгодишните деца, които са в детска градина, защото аз искам да уверя родителите, че нищо съществено по-различно няма да се случи.

-Тези деца, на които от есента им предстои да тръгнат от пет години, какво ще правят? Как ще протече един техен ден? Сутрин в колко отиват, до колко продължават, какви точно занимания ще имат, какви учители или съответно персонал в детските градини ще се занимава с тях?

-Първо, предвижда се подготвителните класове да могат да се организират и в училищата, и в детските градини. Това дава голяма възможност, особено в по-малки населени места, където, например, има само училище от първи до седми клас, което и без това не е пълно, като има два подготвителни класа – петгодишни и шестгодишни. Като, разбира се, стаите се реконструират, така че да бъдат подходящи за възрастта. Там, където има детски градини, разбира се, ще е по-добре децата да си останат там и да получат тези свои социални умения, като преподаватели ще им бъдат учителките от детската градина. То и сега, например, където се провежда предучилищна подготовка, преподавателите са учители с предучилищна подготовка, т.е., това са учителите, които са в детските градини. Така че за тях няма да се промени нищо. Дори може да се случи на много места да е същата учителка, която е била в детската градина, сега да преподава в предучилищната група. Защото тя има квалификацията.

-В колко ще отиват, в колко ще си тръгват? Дали ще бъде целодневна или полудневна – тук как ще се процедира?

-За шестгодишните има и двете форми – и полудневна и целодневна. Зависи от това, какво искат родителите. Като че ли повечето искат целодневната, защото когато детето е в целодневната, през целия ден родителите могат да са на работа и да се грижат за детето.

-А програмата каква ще бъде? Ще има ли нещо по-различно или каквато е сега в детските градини и тези деца, които са на пет и ходят, тя ще бъде абсолютно същата и за тези, които от есента тръгват?

-Не мога да ви отговоря в детайли какви промени ще има. Няма да има коренни промени. Разбира се, психолози специалисти по предучилищна подготовка работиха по този въпрос и, вероятно, може да има някакви малки промени. Но те, бих казал, са малки. Те се занимават с неща, които ние наричаме „ситуации”.



-Детето как реагира в конкретни ситуации?

-Например, имаме ситуация – как да се храня, как да общувам, как да пресичам. Всичките ситуации, за които може да се сещате и в които може да попадне едно дете на тази възраст, се учат в училището, в игрова форма.



-По отношение на смятане, писане, учене на букви?

-В игрови характер. И сега шестгодишните се учат да познават цифрите. Това, което правят и в къщи – учат се да познават цифрите, буквите. Не се изисква в първи клас да имаш умение за четене и, ако някъде ги имат децата, това е просто амбиция на родителите. Мисля даже, че е излишна тази амбиция. Много години е престоят на децата в училищата, така че нека остави училищните педагози да се грижат за тях.

-Според мен, има един много важен въпрос. Деца, които ще навършат пет години след септември, тази мярка ще ги касае ли? Означава ли, че и те трябва да влизат в клас тази есен?

-Според мен, трябва да влизат. То е същият казус, както с деца, които навършват седем години през месец ноември, те влизат септември месец. Аз самият съм такъв случай, октомври месец съм навършил седем години, седем години без малко съм влязъл на училище.

-Английски ще се учи ли сред петгодишните, ако има желаещи? Английски условно казано, имам предвид това, което подхожда да учи едно петгодишно дете, само че за чужд език.

-Това със сигурност не е в програмата за подготвителните групи. Но детските градини по желание на родителите предлагат такива услуги, но те са като някакви допълнителни дейности извън ситуацията. Важна е ситуацията, тя социализира децата, другото е нещо допълнително. Аз считам, че е полезно, но се спазва мярката в това отношение. В повечето детски градини и подготвителни класове – някъде английски, някъде танци, някъде изобразително изкуство, някъде спорт, но не едно дете във всичко.

-Сега опираме до, може би, най-съществения въпрос от цялата верига и пирамида, че това е задължително. Обаче като се явява проблем - в детските градини няма места, тогава какво правим? Какво правите вие в случая?

-Всъщност това е обща задача на министерството и на общините. Приятно съм изненадан...сега преди няколко часа бях на среща с заместник-кмета по култура и образование в столична община, че в София наистина финансовата криза е голяма, трябва да си го признаем, са отделили необходимия финансов ресурс. Оказа се, че към момента в София не са удовлетворени молбите на родители с петгодишни деца... само на двеста родители. И то не са удовлетворени молби на деца за конкретната детска градина. Може би те ще станат и по-малко, ако се промени желанието, например, от Слатина да отидат в Подуяне. Което показва, че в София почти проблемът е решен.

-Тоест няма да има липса в самите детски градини? Няма да се наложи да ползвате базата на училище, да кажем?

-Може и да се наложи. Там където няма необходимите места в детски градини. Но аз виждам, че това са много малко, има малък недостиг, вероятно той ще стане още по-малък. Училищата биха могли да попълнят този недостиг.

-Това за София звучи чудесно, защото тук наистина проблемът е голям. Но, ако се окаже и в други градове на страната, че няма места, какво става? Това е хем задължително, хем родителите подлежат на санкция, хем държавата не може да им осигури. Какво ще се случи с тези деца, които не могат да постъпят в детска градина?

-Аз си мисля, че няма места.. това което сме свикнали да гледаме, касае най-вече места за тригодишните и за тези, които отиват в детските ясли и началните групи. А броят на петгодишните деца, за които няма места, вероятно е много малък. Но ние, ако вървим по логиката – хайде първо да намерим места на всичките и след това тази полезна практика, която е приета в цяла Европа, да я приложим. Мисля, че това е грешният подход, по-добре да стане задължително. А то, между другото, има и една година преходен период, през която година този закон, според мен, ще задължи общините, а и държавата да отдели средства и да изгради необходимата база.

-Това означава ли, че през тази една година родителите няма да бъдат санкционирани, ако не са изпратили децата си, да кажем поради причина, че няма места или защото те са решили да не го правят?

-Разбира се, ако няма места, няма как да бъдат санкционирани родителите.

-Но ако има места и родителите отказват, тогава ще бъдат санкционирани?

-Тогава бих казал, че би трябвало да бъдат санкционирани, защото и сегашният закон от 91-а година има глобите, а те са минимални. Аз работя в образованието от преди 90-та година, но не съм чул да има наложена глоба. И това е една от причините, според мен, защото се изисква кмета да наложи постановлението за глоба. Представете си, ако кметовете трябва да налагат постановления за нарушенията по пътищата, колко такива глоби ще има.

-Може би трябва да се сведе до инспектората по образование, защото те така или иначе правят проверки?

-Много от хората няма какво да ги глобиш, реално погледнато.



-Аз точно такъв въпрос искам да дискутираме също като хипотетична ситуация – семейство на социално слаби родители, в което и двамата родители не работят. То тогава решава първо, че ще си гледа детето, защото то не ходи на работа и второ, ако решите да го глобите, вие какво ще му вземете на това семейство?

-Не можеш да му вземеш нищо. То затова в малките населени места, затова вероятно кметовете не ги глобяват.

-А сега се предвижда между другото глобите да бъдат от 500 до 2000 лв.

-Да, десеторно повече.

-Но кой пак ще следи за този контрол ,и както казвате вие, тази санкция я има, но никой не я прилага?

-До сега не е прилагана. Вероятно трябва да се измисли механизъм за училищните и за детските градини и да се прилага глобата, защото в целия Европейски съюз знаете глобите за несериозни родители са много големи. Ние някак си не го признаваме като общество, че това да не си добър родител е голям грях към обществото, по някакъв начин трябва да го заплатиш. Вероятно ще се промени нашето мислене.



-А до кога сте дали срок на общините да видят каква е ситуацията да изготвят справка, да кажат колко места ще им липсват на тях? Въобще цялата ситуация и картина преди 15 септември.

-Според мен, най-много в два или три града може да няма места. По скоро има проблем там, където има миграции към София, Пловдив, Варна.

-А малките населени места? Да кажем едно малко населено място, в което училището и детската градина са затворени, защото няма достатъчно деца, а децата се извозват в някакви съседни. Там пък може да се окаже също наплив.

-За едно малко населено място, съгласете се, че ремонтирането на две стаи, където са 9-10 деца, не е кой знае колко труден финансов процес. Това може да се организира.

-Всъщност какъв ефект очаквате от тази мярка? Защото връщам се към това наше проучване, на което 82% от зрителите ни не одобряват децата им да тръгват на 5 години. И си мисля, че една такава мярка по скоро би била в техен плюс, защото, ако няма кой да ти гледа детето така си спокоен, че то е в училище, за него се грижи някакъв персонал, плюс това му се предлагат някакви занимания, забавни и то не скучае, не е някъде из улиците и да трепери родителят къде се намира. Вие правили ли сте проучване в министерството за нагласите или не?

-Да, ние имаме обаждания, но не очаквах чак пък 82 %. Сигурен съм, че не разбират и това е причината за тези 82%, които си мислят, че първи клас става вече за петгодишните. Защото в противен случаи, след като казваме, че нещата не се променят коренно със сегашната ситуация, защо има наплив в детските градини. В детската градина искаме да ходи и до момента, в който го наричаме не четвърта група, а го наричаме подготвителен клас и така слагаме акцент върху социализацията на детето с цел подготовката му за училище, изведнъж това става нещо лошо. Общо взето, като че ли това е някаква национална черта – всяко ново нещо да посрещаме със скептицизъм. Още веднъж казвам, правителството на практика в този кризисен момент си слага допълнителни финансови задължения.

-Колко – 9 млн. мисля, че ще бъде сумата, която ще ви бъде необходима?

-Не мога да кажа точната сума, но дори и само 9 млн. пак са си пари.

-Четох пак някъде коментари по темата – защо сте се захванали точно с това, а не, да кажем, с учебниците и с учебния материал, от които вече всички пищят и родители, и ученици, и учители? И само като допълнение към това което казахте си мисля, че българинът види ли, че нещо е задължително той някак си инстинктивно го отхвърля. Може би това ни е черта, останала от социализма, когато имахме твърде много задължителни неща и, може би, затова не ги одобряваме.

-Именно това е ключът. Думата „задължително”.

-И може би сте сложили акцент върху подготовката, която се изтегля. А ако беше казано – задължителна детска градина от 5 години, не знам дали щеше да има някаква реакция и някой щеше да говори за това.

-Да, но във всички европейски документи, свързани с образованието, точно по този начин се наричат тези институции и точно такива функции трябва да изпълняват. Това предполага в известен смисъл и самите учителки да бъдат с по-различна нагласа, това дава, ако щете, и възможността в училище, там където няма места, там където е необходимо да се съберат училището и детската градина, да се провеждат тези обучения. Това дава възможност за полудневно обучение. В този смисъл не виждам аз какво думата променя. А защо трябва едно по едно да променяме, след като учебниците не се харесват на хората, значи да не пипаме нищо друго докато не се оправят учебниците. То по тази логика много бавно ще вървим напред.

-А учителите ще ви стигнат ли за това нововъведение. Имаше някъде коментари, че вече се явява глад, че има прекалено много места, които се търсят за учители, но няма кандидати. Стои ли това на дневен ред?



-Учителите ще ни стигнат. Ако в момента стигат учителите в детските градини, които са с такава подготовка, не виждам защо да не стигнат, след като не е четвърта група детската градина, а е първа подготвителна.

-Ако позволите, наистина да кажете - с учебния материал, с учебниците, с матурите, които един път за винаги да стане ясно ще бъдат ти ли те вход за университетите или няма да бъдат? Кога се очаква там да има повече яснота?

-Въпросът с учебниците и с трудността е много сложен. Сложен е във връзка с това кое е трудно и кой определя това, че има проблеми за решаване, има и те са проблеми в целия свят. В целия свят педагогическата наука и психологическата, според мен, изостанаха от коренната промяна в информационните канали и от начина, по който децата приемат информацията. Преди двадесет години общо взето седемгодишното дете не се различаваше толкова много, но едно седемгодишно дете от 90-та и 2010 г. - те са като две различни планети. Така че, тук въпросът е много сложен. Освен това, ако единствената ни цел е да поправим учебниците, учебния материал, присъствието на учениците в училището, това не е кой знае колко трудно, обаче нали искаме да постигнем и добри резултати, да се представим добре. Работата е така да се съчетаят нещата, че необходимият обем от знания, които искаме нашите ученици да знаят, да се поднесат по такъв начин, че децата да искат да ги научат

-Да, защото сега има ученици, които казват – „ В училище просто ми е скучно”, такива коментари се срещат. Училището отблъсква, защото там те карат да зубриш, да запаметяваш. Не те дръпва, за да ти е интересно и да бъдеш там.



-Вчера мернах концерт по случай двадесетгодишнината на "Пайнер", там на децата им беше интересно. Бях учуден, че знаят много повече песните, отколкото стихотворения на класици.



-Това звучи наистина тревожно.

-Така че този въпрос е на цялото общество, на манталитета на обществото, не може да има две паралелни възпитания – от една страна, детето идва с някаква такава ценностна нагласа от семейство, от общество, от друга страна, ние да му изградим някаква паралелно добра ценностна нагласа.