Преди отдаването на почит към загиналите преди 110 години 1.5 млн. арменци от Османската империя, в зала „Пленарна“ бе прочетена декларация от Асоциация на арменската общност в България. В нея за пореден път прозвуча изискване към Турция да признае случилото се за геноцид над арменския народ.
Декларация за осъждане на случилото се представи и групата на „Възраждане“.
На днешната дата арменци от цял свят почитат жертвите на арменския геноцид, състоял се основно между 1915 г. и 1917 г. Съвременна Турция отказва да означи с този термин историческото зверство, въпреки че повече от 29 държави вече са го определили като геноцид.
В края на 19 век арменците, населяващи Османската империя, са били близо 2 млн. души. На практика са второто по численост малцинство след гърците. В навечерието на Първата световна война започват все повече да се засилват тенденциите на национализъм сред отделните народностни групи. Арменски селяни и търговци протестират срещу непосилното данъчно бреме и започват да организират бунтове, които са бързо смазани от османските войски.
Между 1890 и началото на Първата световна война постоянно се стига до масови кланета на арменци, извършвани от турци и кюрди.
По време на войната Османската империя воюва срещу Русия. Голяма част от арменците се организират в отряди, помагащи на навлизащите руски войски. Надявали се, че царят по-късно ще подкрепи исканията им за национална самостоятелност.
Впоследствие Османското ръководство вини арменците за провала си във военния конфликт с Русия. В резултат в началото на 1915 година са разоръжени всички арменски войници в османската армия.
Стига се до 24 април 1915 година, когато хиляди представители на арменския елит в Истанбул са арестувани и депортирани. През май същата година османската армия започват масови гонения на арменците от източните части на империята. Извършват се кланета, зверства и депортация на арменското население.