Заплахи и значение на есетрите
Оцелели до наши дни през последните 200 милиона години, днес гигантските праисторически есетри са най-застрашената група от видове в световен мащаб. Последните размножаващи се в естествена среда популации в Европа се борят за своето оцеляване в долното течение на Дунав. Сред основните заплахи пред рибите са унищожаването на техните местообитания, блокирането на миграционните им маршрути, както и незаконната търговия с хайвер. Въпреки строгите забрани за риболов, нестихващото бракониерство и силното търсене на черния пазар продължават да заплашват бъдещето на есетрите.
„Есетровите риби са индикатор за чисти и свободно течащи реки, които са от съществено значение за питейната вода, риболова и защитата от наводнения. Тяхното оцеляване отразява по-широкото благосъстояние на Дунав – втората по дължина европейска река. С други думи, като опазваме вида, ние на практика се грижим за екосистемите, които поддържат биоразнообразието и поминъка на местните общности по цялото течение на реката", коментира Андреас Бекман, главен изпълнителен директор на WWF за Централна и Източна Европа.
Докато корабът MS Negrelli остава на котва във Виена, пътят на есетрите се простира далеч на изток. Голямата част от рибите ще плуват до Черно море и ще прекарат няколко години в солена вода преди да се върнат обратно в Дунав. Тъй като язовирът „Железни врата", който прегражда реката между бреговете на Сърбия и Румъния, представлява непреодолимо препятствие пред рибите, те ще бъдат пуснати директно в долното течение на реката. WWF работи в България, Румъния и Украйна, за да даде шанс за живот на младите есетри, като участва не само в тяхното пускане, но и в последващия мониторинг на екземплярите, както и в усилията за превенция на бракониерството.
„Редно е да подчертаем, че пускането на есетрите в реката е само първата крачка. Ние продължаваме нашата работа в тясно сътрудничество с рибарите, местните общности и държавните институции, за да гарантираме, че тези рибки ще получат възможно най-безопасния старт в живота си. Наясно сме, че рисковете са огромни – от заплитане в риболовните мрежи до атаки от хищни риби. Но вярваме, че някои от тях ще успеят да стигнат морето. И именно те могат да върнат този древен вид от ръба на изчезването", споделя ихтиологът Стоян Михов, ръководител на програма „Води" във WWF България.