Според проучване, публикувано в списанието BMC Biology, видът е наречен Sirenobethylus charybdis – по името на митичното морско чудовище Харибда от гръцката митология, което поглъща и изплюва вода. Откритието може да представлява напълно ново семейство насекоми, което учените предлагат да бъде наречено Sirenobethylidae.
Физическите характеристики на S. charybdis сочат, че е била паразитоид – насекомо, чиито ларви се развиват вътре в жив гостоприемник, който в крайна сметка умира. Макар съвременните паразитоиди от надсемейството Chrysidoidea (включващо осите „кукувици“ и бетилидните оси) да са добре изучени, S. charybdis се отличава с необичаен рисунък на жилките в задните си крила – признак, че може да е представител на досега неизвестна група.
A – Гръбен изглед на екземпляра, както е запазен.
B – Вентрален (отдолу) изглед на върха на корема и яйцеполагалото, показващ спусъковите власинки (черни стрелки).
C – Страничен изглед на върха на корема и яйцеполагалото, показващ спусъковите власинки (черни стрелки), яйцеполагалото (оранжева стрелка) и улей на седмия стернит (синя стрелка).
D – Реконструкция на външния вид (habitus).
..........
Учените Таипинг Гао, Ларс Вилхелмсен и колеги от Столичния педагогически университет в Китай и Музея по естествена история в Дания са анализирали 16 женски екземпляра на S. charybdis, запазени в кехлибар от региона Качин в северен Мианмар. С помощта на микро-КТ сканиране те установили, че тези оси позволявали на гостоприемника да продължи развитието си, докато се хранят с него.
Откритите оси притежават коремно устройство, съставено от три подвижни капака, като долният е оформен като гребло и покрит с дузина власинки – визуално напомнящо на капаните на венерината мухоловка. Според изследователите тази структура вероятно е служила за временно обездвижване на жертвата по време на снасяне на яйца. Тъй като осата най-вероятно не е била добър ловец на дълги разстояния, учените предполагат, че тя е чакала неподвижно, с „капана“ отворен, докато подходяща плячка активира механизма за захващане.
Сложната структура за улавяне подсказва, че S. charybdis е ловувала подвижни и трудни за улов насекоми – като малки крилати или скачащи видове. Изводите от фосилите сочат, че паразитоидните оси от надсемейство Chrysidoidea са проявявали далеч по-голямо поведенческо и морфологично разнообразие през креда, отколкото се наблюдава при съвременните им представители.