Когато Яворов се запознава с Мина, тя е 16-годишна девойка, сестра на приятеля му Петко Тодоров. Срещата става на пролетния празник Благовещение – 25 март 1906 г. Още същия ден поетът пише едно от най-красивите си стихотворения:
„Благовещение”
„Зефирен лъх от ангелско крило
след зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее сън…
Зора се зазорява вън.”
„Зефирен лъх от ангелско крило
след зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее сън…
Зора се зазорява вън.”
На красивото и нежно момиче поетът посвещава и „Две хубави очи”. Братята и родителите на Мина са против тяхната връзка и правят всичко възможно да ги разделят. Яворов е с 12 години по-възрастен от нея, вече популярен поет и не по-малко известен с увлеченията си към жените. Близките на Мина считат, че той не е най-подходящият мъж за младата, образована и скромна девойка.
„Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост…” – продължава да се вдъхновява Яворов. Връзката между двамата е повече в стихове и писма, отколкото в реални срещи. Родителите на Мина яростно протестират, когато поетът публикува стихове посветени на дъщеря им и оповестява кой именно го е вдъхновил за тях.
Тъй като Яворов често пътува в Европа, двамата влюбени са разделени. При едно от завръщанията си научава, че любимата му е във Франция, за да се лекува от тежка болест. Влюбеният мъж иска също да замине при нея, затова подава молба до министъра на просветата за разрешение. Молбата му се бави повече от два месеца, защото тук се намесват братята на момичето, решени да направят всичко възможно, за да разрушат неподходящата според тях връзка на сестра им. Мина умира съвсем млада от туберкулоза – само на 20 години. Поетът така и не успява да я види в последните месеци преди смъртта. Вижда я на погребението й през 1910 г.
Страданието на Яворов след смъртта на любимата е безкрайно. Той страни от света и изцяло се потопява в поезията. Така написва драмата „В полите на Витоша". Връщайки се в спомените си за първите срещи с Мина, Яворов пише: "То беше денят Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, подобна на една бяла лилия, от която не е по-бял снегът, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица…”.
Любовта на поета към Мина е нежна, романтична, всеотдайна и платонична. Другата любов в живота му е свързана със страст, много ревност и бурни емоции.
Яворов се среща за първи път с Лора не екскурзия във Витоша през същата 1906 г., когато се запознава с Мина. Лора Каравелова е известна софийска красавица и дъщеря на Петко Каравелов, виден държавник и 4 пъти министър-председател на България, брат на Любен Каравелов. Лора познава творчеството на поета и е развълнувана, че има честта да се срещне на живо с него. Още на тази първа среща между тях пламват взаимни силни симпатии. Свидетели на срещата им, останалите участници в екскурзията, забелязват това. Лора е красива, самоуверена, страстна, пълна с енергия и живот. Яворов е раздвоен между двете жени, обсебили съзнанието му. Едната идва като „прохладен лъх от ангелско крило” на Благовещение, а другата като "знойна плът и призрак лек”.
През 1907 г. Лора сключва нежелан от нея брак под натиск на родителите си с видния деец на Демократическата партия Иван Дренков. Бракът им се проваля и през 1912 г. се развеждат. Лора се среща отново с Яворов вече след смъртта на Мина във Франция. Тя знае наизуст всички стихотворения на поета, очарована е от страстната му натура и бързо и смело навлиза в живота му. Чувствителният и страстен поет не може да устои на чара й.
Двамата сключват брак през 1912 г., но връзката им е помрачена от жестока ревност. В пристъп на ревност Лора посяга на живота си само една година след сватбата. През ноември 1913 г. в дома им са открити телата им. Лора е мъртва, застреляна с револвер, а поетът е ранен в слепоочието. Яворов губи зрението си, но остава жив. Обществото настръхва срещу него и го обвинява в убийството на съпругата му. Заведен е съдебен процес. Жълтата преса по онова време е безкомпромисна по отношение на поета и упорито твърди, че той е убил Лора. Яворов се кълне в съда във всичко свято, че не е посегнал на живота на жена си. Негативното обществено мнение срещу него и мъката по изгубената любима жена го съсипват.
На 16 октомври 1914 г.поетът изпива отрова, след което се прострелва с револвер. Така той последва съдбата на любимата си съпруга.
Макар и загинал млад, поетът оставя дълбоки следи както с невероятните си, покоряващи стихове, така и с любовта си към две красиви дами, чиито имена и до днес са символ на две различни лица на любовта: нежната и ефирна любов на Мина, страстната и бушуваща страст на Лора.