Със своите 116 054 хектара Природен парк „Странджа” е най-голямата защитена територия в България, която е над 1% от територията на страната. В същото време защитената територия е и една от най-интересните и богатите по отношение на биологичното разнообразие, като опазва не само уникални екосистеми и биоразнообразие, но съхранява и самобитния странджански фолклор, култура и историческо наследство.
Паркът е от европейско значение заради богатството на висшата флора, влечугите и гнездящите птици и от световно значение по отношение на опазването на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.
Най-древните за България и континентална Европа терциерни странджански гори са обособени в собствен суббиом „широколистни листопадни гори на умерения климат с лавровиден подлес“ с ясно отличим облик. Вечнозеленият подлес от лавровидни храсти в горите от източен бук е типичен за южноевксинската растителност и е уникален за България.
Неповторимото съчетаване на реликтната южноевксинска растителност от терциерен тип с преходносредиземноморски, средиземноморски, понтийски и средноевропейски видове и растителни съобщества определя световното научно и природозащитно значение на странджанската растителност.
Почти цялата територия на Природен парк „Странджа“ представлява убежище за реликтни видове и съобщества от минали геологични времена. В Странджа се срещат 64 реликтни вида като за седем от тях планината представлява единствено убежище за територията на европейския континент. Такива са зелениката (Rhododendron ponticum), странджанското бясно дърво (Daphne pontica), дървовидната боровинка (Vaccinium arctostaphylos), странджанският дъб (Quercus hartwissiana), колхидският джел (Ilex colchica), странджанското великденче (Veronica turrilliana) и пухестото горянче (Epimedium pubigerum).
Българските ендемити в парка са представени от шест вида и три подвида – българска круша (Pyrus bulgarica), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), българско еньовче (Galium bulgaricum), крумово великденче (Veronica krumovii), а локални за Странджа планина са странджанското великденче (Veronica turrilliana) и странджанското подрумиче (Anthemis jordanovii).
Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica. В границите на парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са от най-важните местообитания. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.
В границите на парка има 5 строги резервата. Сред тях е и най-старият в България – „Силкосия”, който заема своето почетно място на първи обект, получил законова защита в страната. Именно обявяването на резервата през 1933 г. се счита за началото на природозащитната дейност у нас. С обявяването на Силкосия, както и на други защитени територии, като резервати „Парангалица” „Баюви – Джинджирица” и Природен парк „Витоша“ в началото на 30-те години на миналия век, се поставят основите на мрежата от защитени територии в България, които са послужили като модели за съхраняване на неповторимата българска природа и в голяма степен са допринесли за опазването ѝ в дългосрочен план.
През 2017 г. голяма част от природния парк е обявена като Биосферен парк „Узунбоджак“ по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО и така дава възможност за постигане на балансирано и устойчиво икономическо развитие на региона, основаващо се на чиста и съхранена природа, както и на производството и предлагането на местни продукти и регионални марки с висока добавена стойност.