Берлинската стена е построена на 13 август 1961 г., като разделя Берлин на Източен, контролиран от СССР, и на Западен, контролиран от съюзниците - САЩ, Великобритания и Франция. Тя разделя символично и Германия - на Германска демократична република (ГДР) и Федерална република Германия (ФРГ). На 9 ноември 1989 г. министър-председателят на Правителството на ГДР, Гюнтер Шабовски, обявява отмяната на ограниченията за излизане от Германската демократична република. Хиляди източно берлинчани се втурват към стената, която ги разделя от съгражданите им и от свободния свят. Реакциите откъм западната страна на стената са не по-малко емоционални:
Нейното събаряне слага край на разделението на Германия и дава началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години. Тя става един от най-известните символи на Студената война - термин, с който се означава продължителното напрежение между Източния блок, начело с бившия СССР, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г.
Стената е построена за една нощ на 12 август 1961 г., за да изолира комунистическия Източен Берлин от Западен Берлин. Първоначално е под формата на бодлива тел, преди да се превърне в укрепена стена, висока над 3 метра. Хората, живеещи в ГДР, се събуждат на 13 август и с ужас откриват, че са разделени от приятели, роднини и колеги на запад. Завършената стена се състои от 106-километрова част от бетон, още 66 км бодлива тел и над 300 наблюдателни кули. Стената не само преминава през центъра на града, а напълно обгражда всички граждани на Западен Берлин, заобиколен от комунистическата ГДР.
Стената разделя не само приятели и роднини, а много хора и от двете страни губят работата и препитанието си, ако се окажат от грешната страна. Смята се, че за 28-годишното съществуване около 200 души са загинали в опит да я преминат. По време на разделението жителите на Източен Берлин стават все по-гневни и по-често надигат глас, че просперитетът и свободата от другата страна на границата са им отказани.
След революциите срещу СССР в други страни те започват да искат свободно преминаване на Запад. Протестите достигат кулминацията си в нощта на 9 ноември 1989 г., когато объркани охранители отварят вратите към 22,45 ч. Това става, след като говорителят на Комунистическата партия в Източен Берлин Гюнтер Шабовски е обявил по-рано същата вечер, че преминаването ще бъде позволено незабавно. Макар че протестиращите започват да разрушават части от Стената още същата нощ, официалното унищожаване е предприето едва през лятото на 1990 г.