Юбилеен възпоменателен трофей ще получи емблематичният български треньор по плуване Борислав Георгиев.

През 2024 г. се отбелязват 60 години от митичния плувен маратон „Варна – Одеса”, в който варненецът Борислав Георгиев е най-малкия участник – преплува го успешно едва на 16 г.

Юбилейната купа е специална изненада за легендарния треньор в ПСК „Черно море”. Ще му я устроят организаторите на маратона „Галата – Варна”. Тя ще му бъде връчена по време на тържествената церемония по награждаване на победителите в 84-ото издание на плувното състезание на 4 август.

Шестдесет години след проявата, маратонът „Варна-Одеса”, и днес продължава да респектира и буди удивление.

На 15 юли 1964 г. дванадесет смелчаги от Варна се хвърлят в Черно море от централния мост в морската столица. Пристигат в Одеса на 23 юли преди обяд, след като са преплували рекордните 502 км. Всеки от плувците скача по четири пъти в рамките на едно денонощие. По време на щафетното преплуване всеки от участниците е изминал общо 42 - 45 км, а на ден е бил във водата 4 пъти по 30 мин. 90 % от разстоянието е преодоляно в стил кроул, а 10% – с бруст.

Идеята за историческото събитие е на треньора на Борислав Георгиев – Милко Рачев. Именно той организира най-дългият в света маратон по плуване в открити води без прекъсване по дистанцията Варна – Одеса на разстояние от 502 км, който е преплуван от 12 негови възпитаници – елитни български плувци маратонци за 7 денонощия.

„Той беше голям иноватор. Всеки ден му идваха най-различни, причудливи идеи. През 1963 г. Бати Милко искаше да преплуваме през река Дунав – от изворите до Черно море. Това обаче не се осъществи, тъй като трябваше да минем праз капиталистически страни, а тогава това не беше възможно”, разказва Георгиев.

По време на плуването посоката определя корабът „Никола Вапцаров”, на линия са също катер и гребна лодка. Историческото събитие се осъществява след личното съгласие и одобрение на адмирал Иван Добрев - Странджата, по молба на легендарния варненски треньор по плуване Милко Рачев. Герои в трудната мисия са плувците

Петър Странчевски, Борислав Георгиев, Димитър Статев, Петър Панайотов, Харалампи Калчев, Божко Бонев, Благой Вълнаев, Милен Тодоров, д-р Христо Оджаков, д-р Николай Гавриков, Ардаш Бедросян и Иван Янков-Чиката.

Любопитен детайл е, че Рачев планира преплуването да се състои 5 г. по-рано, но адмирал Орманов го контрира с думите: „Искаш да избиеш всички в тези морски бури ли?”. Впоследствие Странджата рискува, защото самият той е плувец и знае добре какъв престиж би донесло това събитие за военноморския флот на България.

Още край Каварна плувците били връхлетяни от щорм. Вълните били много високи и силни. Тогава във водата се хвърлил Благой Вълнаев, който бил много силен брусист и отлично знаел, че при тези тежки условия разстоянието би могло да се преодолее само със странично плуване. След два часа морето утихнало и до Одеса било гладко като стъкло. Край маратонците спокойно плували делфини.

Маратонът бил толкова тежък, че един от участниците - Петър Странчевски, отслабнал със 7 кг.

Най-малкият участник в преплуването до Одеса е Борислав Георгиев. По онова време той бил едва на 16 години.

Днес, от дистанцията на времето, Борето Георгиев връща лентата, за да си спомни, че маратонът бил белязан с низ от перипетии. Там, където река Дунав се вливала в морето, течението било ужасно силно и това наложило дълго време плувците да стоят на едно място.

На румънска територия пък митничари изразили опасения за наличието на мини и от съображения за сигурност изтикали кораба „Никола Вапцаров“ навътре в морето.

„Да преплуваш море не е никак лесна работа, особено през нощта – в средата на морето си и не виждаш бряг! Пред теб се разкрива бездна и няма как да не те хване страх, но никой от нас не смееше да го признае. И аз също”, връща лентата на спомените пред swimming.bg треньорът в плувния шампион на България ПСК „Черно море” – Борислав Георгиев.

Най-малкият участник в маратона „Варна – Одеса” с ръка на сърцето признава, че е изживял невероятен стрес, когато се натъкнал на умрял делфин във водата: "Беше голямо напрежение, стреснах се. Плуваш и изведнъж тялото ти се докосва до нещо във водата. Нямаш представа какво е, усещането е много странно. После разбрах, че е било умрял делфин”.

Невероятно трогателни и изпълнени с много радост и вълнение били миговете, когато на плаж „Комсомолски” в Одеса маратонците били посрещнати от огромно множество екзалтирани хора. Плажната ивица гъмжала.

„Брегът едва се виждаше, а морето беше като тепсия, гладко като огледало. Целият град ни чакаше – местните хора ни се радваха и горещо ни поздравяваха”, разказва Георгиев. Местната украинска телевизия „Интервизия” направила обширен репортаж за българите, които плеплували маратона и увековечила уникалното събитие.