На 26 юни, в годината на Пучини, когато честваме 100-годишнината от смъртта на един от най-великите оперни композитори, в XV издание на Опера в Летния театър гостува постановката на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго на знаменития Триптих. Дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, който неотдавна бе удостоен от фондация „Пучини“ с титлата „Посланик на изкуството на Пучини“.
Адаптацията за лятната сцена във Варна на трите едноактни опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ е поверена на режисьорката Ада Гура.
„За мен е удоволствие да съм отново във Варна като част от колаборацията, свързваща три страни: Пучиниевия фестивал Торе дел Лаго, Националната опера и балет в Тирана, където основно работя, и Варненската опера, в която миналата година поставихме „Аида“ на Франко Дзефирели, а тази година поставяме Триптиха на Пучини. Пучини е по-различен композитор, по-театрален. Казвал е, че пише опери, защото използва силата на думите, а без думи не би могъл да създава музика. Тази негова концепция е много важна за нас, режисьорите, и много мотивираща в работата ни, защото ни насочва точно към онази театралност, която ни е нужна.
Триптихът е много красива творба, в която Пучини включва три различни истории с обединяващ мотив за смъртта, но представена от три различни ъгъла. Много трудно произведение е и оперните театри го поставят рядко заради многото персонажи. Трудно е да се поставят три различни истории от различно време, с различни герои на една сцена. Тази постановка на Торе дел Лаго обаче успява да улови най-важните аспекти и да следва линията на промените в трите последователни заглавия. Едноактните опери са различни и всяка е много въздействаща. Имам известна слабост към „Мантията“, с всяко слушане на Триптиха откривам по нещо ново и още по-впечатляващо“, признава Ада Гура.
Триптихът е много красива творба, в която Пучини включва три различни истории с обединяващ мотив за смъртта, но представена от три различни ъгъла. Много трудно произведение е и оперните театри го поставят рядко заради многото персонажи. Трудно е да се поставят три различни истории от различно време, с различни герои на една сцена. Тази постановка на Торе дел Лаго обаче успява да улови най-важните аспекти и да следва линията на промените в трите последователни заглавия. Едноактните опери са различни и всяка е много въздействаща. Имам известна слабост към „Мантията“, с всяко слушане на Триптиха откривам по нещо ново и още по-впечатляващо“, признава Ада Гура.
Месец след края на Първата световна война драматичната „Мантията“, лиричната „Сестра Анджелика“ и комичната „Джани Скики“ правят премиерата си в Ню Йорк. Въпреки че драматургично заложен в Триптиха е стилистично-жанровият контраст – три различни епохи, три локации, три настроения – трилогията е замислена като едно цяло. Сюжетът на „Мантията“ е любовна история с трагичен край, която се случва в романтичния Париж. „Сестра Анджелика“ отвежда зрителите в манастир през XVII век, при момиче, отхвърлено от аристократичното си семейство заради раждането на извънбрачно дете. Главният герой в комичната опера „Джани Скики“ е замесен във фалшифициране на завещанието на богат мъж, а действието се развива във Флоренция. В ролята на Джорджета от „Мантията“ ще влезе италианското сопрано Доната Д‘Анунцио Ломбарди, наричана от критиката „Славеят на Пучини“. Като Микеле и Луиджи ще ѝ партнират Свилен Николов и Валерий Георгиев. С красивия глас на Линка Стоянова ще оживее Сестра Анджелика, а в ролята на Принцесата ще е албанското мецосопрано Ивана Ходжа. Комичният образ на Джани Скики ще представи Иво Йорданов.
Критиката прави паралел между Дантевата „Божествена комедия“ („Ад“, „Чистилище“ и „Рай“) и Триптиха. Пучини действително се вдъхновява от Данте, както и от интереса си към френската литература и театър, където кратки пиеси в контрастни стилове и жанрове често се играят в една и съща вечер. Композиторът се движи от негативното към позитивното, от тъмнината към светлината, от отчаянието към блаженството, от безнадеждността към оптимизма. И трите опери са само с едно действие, без смяна на сцената; във всички присъства мотивът за смъртта; и трите имат като втори план бягство от обстоятелствата и търсене на нов и по-добър живот. Музикалните партитури притежават типичната за Пучини силно емоционална лиричност. Участват солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.