Днес Българската православна църква отбелязва църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка.

Той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него от утре започва Великият или Великденският пост.

На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:15). През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез ритуала на прошката, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.

На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.

На трапезата на Сирни заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.

След празничната трапеза на Сирни заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.