45 г. пр.н.е. – В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Младши и Тит Лабиен, неговата последна победа.

180 г. – Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена).

455 г. – Петроний Максим става западноримски император.

624 г. – В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши.

1229 г. – Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.

1845 г. – В Англия е патентован ластикът.

1861 г. – Провъзгласено е Кралство Италия.

1891 г. – Край Гибралтар потъва британският параход SS Utopia, загиват 574 души.

1899 г. – Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн.

1901 г. – Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация.

1915 г. – Основан е ФК Тунджа (Ямбол) в читалище „Съгласие“.

1931 г. – Невада легализира хазарта.

1942 г. – Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белзец (Полша).

1948 г. – В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс – първообраз на НАТО.

1951 г. – Издаден е указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ.

1951 г. – е сформирана 10 ИАДв в Граф Игнатиево

1959 г. – Тензин Гятсо, 14-ият далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия.

1965 г. – Създаден е Съюзът на архитектите в България.

1969 г. – Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.

1980 г. – Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.

1982 г. – В европейския клубен шампионат ЦСКА елиминира тогава действащия шампион Ливърпул след 2:0 в продълженията.

1991 г. – Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд.

1992 г. – Самоубийствен атентат с кола бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.

Родени

763 г. – Харун ал-Рашид, арабски владетел († 809 г.)

1733 г. – Карстен Нибур, немски изследовател († 1815 г.)

1834 г. – Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер († 1900 г.)

1839 г. – Йозеф Райнбергер, немски композитор († 1901 г.)

1856 г. – Михаил Врубел, руски художник († 1910 г.)

1865 г. – Габриел Нарутович, първи президент на Полша († 1922 г.)

1881 г. – Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат († 1973)

1885 г. – Сид Чаплин, англо-американски актьор

1902 г. – Боби Джоунс, американски голф играч († 1971 г.)

1912 г. – Сегундо Дурандал, боливийски футболист († 1976 г.)

1920 г. – Делчо Делчев, български офицер († 2007 г.)

1921 г. – Меир Амит, израелски политик († 2009 г.)

1923 г. – Ангел Ангелов, български художник († 2008 г.)

1923 г. – Мило Дор, австрийски писател († 2005 г.)

1929 г. – Нено Дончев, български аграрен учен († 1991 г.)

1930 г. – Джеймс Ъруин, американски астронавт († 1991 г.)

1930 г. – Черемухин, български хуморист († 2003 г.)

1935 г. – Оскар Пано, аржентински шахматист

1935 г. – Ханс Волшлегер, немски писател († 2007 г.)

1938 г. – Рудолф Нуреев, руски балетист († 1993 г.)

1944 г. – Георги Братанов, български писател († 2000 г.)

1945 г. – Димитър Кърнолски, български композитор († 2009 г.)

1948 г. – Уилям Гибсън, американски писател

1950 г. – Румянчо Горанов, български футболист

1951 г. – Кърт Ръсел, американски актьор

1955 г. – Надка Николова, български филолог

1962 г. – Васил Драголов, български футболист

1964 г. – Роб Лоу, американски актьор

1978 г. – Саша Станишич, босненско-немски писател

1980 г. – Галин Михайлов, български футболист

1986 г. – Един Джеко, босненски футболист

Починали

45 г. пр.н.е. – Тит Лабиен, римски военачалник (* 100 пр.н.е.)

180 г. – Марк Аврелий, римски император и философ (* 121 г.)

460 г. – Свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците (* ок. 390 г.)

1516 г. – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ (* 1479 г.)

1680 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател (* 1613 г.)

1782 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик (* 1700 г.)

1830 г. – Лоран Сен Сир, френски маршал (* 1764 г.)

1845 г. – Кирил Пейчинович, български духовник и просветител (* ок. 1770 г.)

1853 г. – Кристиан Доплер, австрийски математик (* 1803 г.)

1876 г. – Бьортън Гунльойсон, исландски математик и картограф (* 1788 г.)

1897 г. – Виторио Ботего, италиански пътешественик и изследовател (* 1861 г.)

1921 г. – Николай Жуковски, руски учен, създател на науката Аеродинамика (* 1847 г.)

1937 г. – Остин Чембърлейн, британски политик, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1863 г.)

1950 г. – Адолф Майер, швейцарски психиатър (* 1866 г.)

1956 г. – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка през 1935 г. (* 1897 г.)

1970 г. – Фернан Кромелинк, белгийски драматург (* 1886 г.)

1974 г. – Луис Кан, американски архитект (* 1901 г.)

1976 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор (* 1906 г.)

1987 г. – Асен Василев, български художник, резбар (* 1909 г.)

1993 г. – Хелън Хейс, американска актриса († 1900 г.)

2001 г. – Борис Викторович Раушенбах, руски физик (* 1915 г.)

2002 г. – Луизе Ринзер, немска писателка (* 1911 г.)

2002 г. – Васил Митков, български футболист (* 1943 г.)

2003 г. – Хърбърт Аптекър, американски историк (* 1915 г.)

2007 г. – Емил Трифонов – Кембълът, български журналист (* 1964 г.)

2011 г. – Майкъл Гоф, английски актьор (* 1916 г.)