В рамките на 4 дни, 43 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките, ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-студеното време, голяма част от малките язовири и рибарници бяха замръзнали.
Въпреки това, установената численост на зимуващите водолюбиви видоде птици е доста по-висока в сравнение с данните от миналогодишното преброяване – 97 вида с обща численост от 280 956 индивида. За сравнение през миналата година са били регистринани 88 вида с обща численост от 206 239 индивида, а през 2022 г. – 90 вида с обща численост от 206 688 индивида. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 година са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
За разлика от предходните няколко години, тази година числеността на зимуващите в страната диви гъски е доста по-висока. Екипите успяха да наблюдават и преброят общо 31 230 големи белочели, 154 сиви и едва 24 от световно застрашените червеногуши гъски, като, за сравнение през миналата година, техният брой е бил съответно 1887 големи белочели, 101 сиви и 5 червеногуши гъски, а през 2022 г. – 5851 големи белочели, 283 сиви и 32 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: обикновената лиска (53 146 инд.), зеленоглавата патица (46 538 инд.) и големият корморан (35 707 инд.). От световно застрашените видове, освен червеногушите гъски, са установени още 20 513 кафявоглави потапници, 7 кадифени потапници в язовир Огоста, 37 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 7 ушати гмуреца и 548 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Сред интересните наблюдения са още и: 2 планински потапници на язовир Батак, 1 белобуза гъска при язовир Абланица, 36 белооки потапници, 17 големи брегобегача при Поморийско езеро, 1709 неми, 742 пойни, 61 тундрови лебеда, 6 червеногуши гмуркача, 50 сиви жерава при Дуранкулашкото езеро, 59 морски орли, 68 големи черноглави чайки в района на Бургас, 11 траурни потапници от Южното Черноморие, 26 големи, 294 средни и 243 малки ниреца, 7 червеноклюни потапници, 887 къдроглави и 9 розови пеликана, 17 013 малки корморана, 1491 розово фламинго, 369 червени и 4931 бели ангъча, 766 саблеклюна и др.
Наблюдавани са и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 10 малки бели чапли, 12 бели лопатарки, 21 бели щъркела в Южна България, 2 белобузи рибарки в Бургаското езеро и 1 тръстиково шаварче при язовир Мандра. Интересно беше наблюдението и на 1 папуняк при Бургас, както и на 2 снежни овесарки от Поморийско езеро. Наблюдавани бяха и 2 големи кресливи орела.
Радващ е фактът, че тази година почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани над 10 000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души.
То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици.
На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.