В градските домове в Черноморския край на коледната трапеза освен постните ястия е имало риба и хайвер.

Коледната трапеза е била най-важната грижа за празника Рождество Христово при българите в миналото, като тя се е подготвяла най-вече от стопанката на дома. В миналото е имало разлика в отбелязването на Коледа в селския и градския дом по българските земи. Преди да започне вечерята, масата се прекадява. Смисълът на този ритуал е да се изгонят злите сили и духове от дома.

Преди да започне вечерята трябва да се разчупи обредния хляб. Това се прави от стопанина на дома. Той става прав и изрича благословия към хляба и към дома, разчупва го над главата си и дава по комат на всеки член от семейството. Централно място на коледната трапеза заема обредния хляб. Обредните хлябове на Коледа задължително се украсяват. В някои краища на страната те са разделени на четири – като четирите сезона.

Характерно за Варненския район е, че в украсата на хляба се изобразява стилизирана змия като пазител на дома, както са смятали древните българи. Вярва се, че под прага на всеки дом има змия-стопанин, която пази дома от всякакви злини. На Коледа в миналото се е правило и обредно заплашване на дърветата. Ако някое от овощните дръвчета не е родило през годината, стопанинът отива при него и му казва, че ако и през следващата година не даде плод, ще го отсече.