Точно в 5:27 часа тази сутрин настъпи зимното слънцестоене, с което дойде и астрономическата зима.

Днес в Северното полукълбо е най-кратният ден в година и най-дългата нощ.

Във Варна слънцето изгря в 7:38 часа и ще залезе в 16:36 часа, а денят е само 8 часа и 58 минути.

От утре денят започва да нараства, докато се изравни с нощта с идването на пролетното равноденствие или астрономическата пролет. То ще настъпи 5 часа и 6 минути на 20 март 2024.

Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Зимното слънцестоене е астрономическо явление, което се случва, когато наклона на оста на въртене на Земята спрямо слънцето има най-голяма стойност.

По време на зимното слънцестоене по обяд слънцето се намира най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса (от географската ширина на България).

Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

Зимата, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята . Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето при движението ѝ по орбитата през годината.