Разследването започва с анализ на процедурата, чрез която община Русе, при спорни обстоятелства, отдава общински имот от 114 декара на частна фирма, свързана с лица, станали известни покрай скандала на граничния пункт при Капитан Андреево. Във видео материала са показани съмнителни практики на оператора на построения върху терена и вече фунциониращ частен буферен паркинг на път за границата при Дунав Мост. Представена е и гледната точка на собственици на други подобни съоръжения в района, които имат сериозни притеснения за бизнеса си.
Първата част от поредицата, публикувана днес, разкрива как единствените две фирми, участвали в тръжната процедура, с която Община Русе отдава правото на строеж върху имота, са пряко или косвено свързани с Размиг Керопе Чакърян – Ами, с когото се свързват операторите на паркинга на ГКПП „Капитан Андреево“, а доскоро и граничната профилактична дезинфекция, събирането на държавни такси, лабораторията за фито-санитарен контрол и други, свързани с граничния контрол дейности.
„Първата индикация, че вероятно се касае за мултиплициране на схемата „Капитан Андреево“, в която частни фирми години наред са контролирали важни дейности в изключителната компетентност на държавата, са замесените лица,“ каза Лора Георгиева, правен експерт от АКФ.
Именно „Ай Би Ти Ти” ООД е единият участник в тръжната процедура, обявена от Община Русе през лятото на 2022. Чакърян е управител на дружеството и собственик на 40% от капитала му. Останалите 60% принадлежат на бившия подуправител на БНБ – финансиста Емил Хърсев.
Към 4-ти ноември 2022 г. (когато общината продава правото на строеж върху апетитния имот на никому неизвестното, току-що учредено дружество „Тир Паркинг Русе“) Хърсев не фигурира в него. Едва няколко месеца по-късно, през февруари 2023 г., бившият подуправител на БНБ вече е мажоритарен съдружник в Тир Паркинг Русе.
„Безспорната свързаност между участниците в тръжната процедура е изключително притеснителна и поражда редица въпроси дали не става дума за състезание с предрешен финал,“ обясни Георгиева. “В подкрепа на тези съмнения са и начина на провеждане на процедурата и самия текст на договора между общината и частното дружество.“
Проведената процедура и клаузите на договора не съответстват на добрите практики и не съдържат гаранции за защита на обществения интерес:
- общината е обявила тръжната процедура в средата на август 2022 г. в разгара на отпускарския сезон;
- срокът за подаване на документи е максимално кратък – две седмици и изтича на 02.09. преди края на летния сезон;
- макар цената от малко над 18 млн. лв привидно да изглежда висока, изплащането й е разсрочено в изключително дълъг период от 30 години т.е. годишно общината получава по-малко от 600 000 лв;
- продажната цена е определена произволно, без извършен икономически анализ;
- не е извършен и анализ на техническия капацитет на изпълнителя да построи и стопанисва паркинга, нито на финановите му възможности да стори това;
- изпълнителят е учреден два дни преди крайния срок за подаване на оферти и нито той, нито едноличният му собственик „Елшица 99 ЕАД има опит в изграждане и опериране на подобни съоръжения;
- гаранцията за изпълнение е в рамките на две вноски по договора и е изключително ниска;
- неустойките по договора са изключително ниски спрямо цената на учреденото право на строеж (0,2%, 0,5% до 5%), като за база на изчисляваното се взема данъчната оценка на имота, която е многократно по-ниска от пазарната цена.
- на изпълнителя не са възложени никакви задължения във връзка с реда и начина на ползване на паркинга след построяването му, т.е. след построяването на съоръжението общината няма никакъв контрол как то се ползва, на кого се предоставя, какви такси се събират и какви обекти се изграждат.
- всички приходи, генерирани от експлоатацията на паркинга и от намиращите се на територията му търговски обекти отиват единствено в полза на частния инвеститор, а общината не получава нищо.
- срокът за подаване на документи е максимално кратък – две седмици и изтича на 02.09. преди края на летния сезон;
- макар цената от малко над 18 млн. лв привидно да изглежда висока, изплащането й е разсрочено в изключително дълъг период от 30 години т.е. годишно общината получава по-малко от 600 000 лв;
- продажната цена е определена произволно, без извършен икономически анализ;
- не е извършен и анализ на техническия капацитет на изпълнителя да построи и стопанисва паркинга, нито на финановите му възможности да стори това;
- изпълнителят е учреден два дни преди крайния срок за подаване на оферти и нито той, нито едноличният му собственик „Елшица 99 ЕАД има опит в изграждане и опериране на подобни съоръжения;
- гаранцията за изпълнение е в рамките на две вноски по договора и е изключително ниска;
- неустойките по договора са изключително ниски спрямо цената на учреденото право на строеж (0,2%, 0,5% до 5%), като за база на изчисляваното се взема данъчната оценка на имота, която е многократно по-ниска от пазарната цена.
- на изпълнителя не са възложени никакви задължения във връзка с реда и начина на ползване на паркинга след построяването му, т.е. след построяването на съоръжението общината няма никакъв контрол как то се ползва, на кого се предоставя, какви такси се събират и какви обекти се изграждат.
- всички приходи, генерирани от експлоатацията на паркинга и от намиращите се на територията му търговски обекти отиват единствено в полза на частния инвеститор, а общината не получава нищо.
„На базата на всички тези факти стигаме до извода, че интересите на общината като собственик на имота не са добре защитени и става въпрос за изключително неизгодна за общината сделка,“ каза Лора Георгиева. „От друга страна, общественият интерес от това българо-румънската граница при Русе да има паркинг също не е защитен, защото на практика, след построяването на паркинга, общината няма никакъв контрол. Всичко зависи изцяло от добрата воля на частния изпълнител.“
Икономическата логика на проекта също липсва. От няколко възможни алтернативи за построяване и стопанисване на буферен паркинг, Община Русе реално избира тази, която да ѝ донесе най-малък приход. Според Георги Ангелов, експерт икономист и университетски преподавател, общината е можела да реализира проекта самостоятелно и така да си гарнтира приходи от десетки милиони годишно. На фона на натоварения трафик от тежкотоварни автомобили през граничния пункт при Русе, и високия марж на печалба, инвестицията в проекта би се изплатила за година или две, твърди икономистът. Експертът счита, че при избрания вариант, би следвало общината да получава фиксирана сума плюс процент от печалбата на съоръжението или да се съкрати периода на отдаване на частния инвеститор.
АКФ не успя да зададе въпросите си на кмета на Русе Пенчо Милков. Бяхме насочени към заместника му Димитър Недев, който на свой ред даде думата на Елена Тодорова, началник на отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Община Русе. На въпроса ни наясно ли е била общината с финансовите перспективи на проекта, Тодорова отговори така: “По отношение на финансовия анализ няма достатъчен пазар в България, въз основа на който ние можем да прогнозираме каква би била печалбата и дали въобще ще има печалба”.
Директорът на АКФ Бойко Станкушев призова компетентните институции да се сезират по казуса и да изпълнят възложените им функции.
„Индикаторите за манипулирана обществена процедура са само върхът на айсберга,“ каза Станкушев. „Очаквайте още разкрития, свързани с модела на функциониране на паркинга и дейностите по контрол на трафика през граничния пункт, които са изключително притеснителни и будят още по-сериозни въпроси.“