В началото е Варненският халколитен некропол. Открит през 1972 г. край Варненското езеро, със своите разкопани 297 гроба, съдържащи общо 6,5 кг древни златни предмети и украшения, той отдавна е признат за световен уникат. Но дори на варненци е малко известно, че неговото злато предхожда с близо 3000 години египетските пирамиди и е белег на най-ранна цивилизация именно по нашите земи. Това признават и най-яростните защитници на отдавна наложилите се в световната историческа наука теории. Но основният им мотив, че най-древната цивилизация може да не е възникнала около Варна, е вероятността златните предмети от некропола да са били привнесени от райони извън нашите земи. И да са изработени от чужди майстори, с чужди суровини.
Тук вече идва потребността от по-точна от археологията наука – тази на инженерите и техните металографски анализи. Навярно не е случайно, че за първи път именно във Варна и в частност в нейния Технически университет се извършват такива инженерни анализи за идентичността на златните съкровища от Североизточна България и на суровините и помощните материали, чрез които са създадени. Анализи, които доказват, че златото от праисторическите гробове край Варненското езеро е добито от поречията на реките Луда Камчия, Девня, Провадийска, както и от местни рудници, включително Айбунар при Стара Загора. А от всичко това следва, че и първата металообработка в света се е състояла по тези земи. Т.е. първата човешка цивилизация е зачената около Варна, защото несъмнено металът е извадил човека от пещерното му битие.
Проф. Руси Русев: Ще възстановим историческата справедливост
Един докторант - инж. Йордан Бояджиев, и неговият научен ръководител проф. д.т.н. Руси Русев от катедра “Материалознание и технология на материалите” към ТУ – Варна, са си поставили амбициозната задача да изследват варненските праисторически находки с методите на металознанието.
„Йордан Бояджиев – казва проф. Русев – със своята разработка хуманизира инженерната и научната ни дейност. Той разбра възможностите на нашите методи да допълват историческата наука. И с времето самата история го обхвана така съдбовно, че в негово лице се получи една своеобразна... инженерно-археоложка сплав. Тепърва с Бояджиев и колеги ще доказваме наличието на благороден метал в изследванията си за праисторията.
Целта ни в никакъв случай не е самоцелно да извисяваме регионалното си и национално самочувствие, а да уточним научно една цивилизационна истина и да възстановим една историческа справедливост. Правим го със съвършено нова методика не само в изследването на културно-историческото наследство, но и в инженерните науки.”
Йордан Бояджиев: Леене и коване в сложни форми първо в нашите земи
Праисторическата „инвазия” на ТУ – Варна, е подпомагана от фонд „Научни изследвания” към МОН и е в полезно партньорство с Регионалния исторически музей в града, базирано на съвместен договор. Хранилищата с уникалните находки на музея са достъпни за нас. Трудно е да се прецени къде е „потънал” по-надълбоко свободният докторант Йордан Бояджиев – в инженерните науки или в археологията и историята.
„В науката е прието - обяснява той, - че неолитната революция е започнала в т.нар. плодороден полумесец (от делтата на Нил през Палестина и Анадолските хълмове до планините между Иран и Каспийско море). Доказано е, че там са облагородени диворастящите зърнени култури и оттам се е разпространило земеделието по останалия свят. Археолозите намират по тези земи някакви архаични метални предмети, което според тях означава, че металообработването се е зародило първо там за нуждите на земеделието. Но намереният по тези места метал от онова време може да се събере в 2 шепи. А металните предмети, открити в праисторически обекти по нашите земи, не биха се побрали и в камион.
Вярно, споменатите 2 шепи предмети имат близо 2 хилядолетия по-ранен произход от нашите. Но те са от самороден метал, за чиято обработка не са били нужни никакви особени умения. Подпалила се примерно колибата на праисторическия човек и парчето мед, което изровил отнякъде и държал за украшение, променило формата си от пламъците. Тогава разбрал, че моделирането на този „по-особен камък”, за какъвто го смятал, е лесно. Поочукал го върху въглени оттук-оттам с кремък и се получила по-интересна форма. Това е най-примитивен начин за металообработка, не е технология. Той обаче не може да създаде мотики, брадви, ножове. И неслучайно такива праисторически сечива не са намерени в плодородния полумесец. Какво от това, че там са нагрявали и променяли формите на медта или златото! Докато металните предмети от нашите музеи са оръдия на труда и са продукт на развити технологични умения. Какво от това, че са били създадени по-късно! Много по-важно е, че са създадени при развити древни технологии с леене и коване в сложни закрити форми. Този процес се е развил по-бързо отвсякъде тъкмо по нашите земи.
През 1921 г. при свързването на Варненското с Белославското езеро дълбачката е разровила десетки древни поселища. Още Карел Шкорпил е доказал, че някои от тях са праисторически. Златоносните продукти от този крайезерен район, твърдите глини, чрез които са обработвани, показаха при опитите ни, че са идентични с ползваните от праисторическите ни предшественици.”
Археолог №1 на Обединеното кралство: Халколитният некропол е доказателство за прогреса
Варненският халколитен некропол несъмнено е резултат от технологическия прогрес на древните поселници във Варненския регион. За него археолог № 1 на Обединеното кралство сър Колин Ренфрю пише:
„Когато се запознах със златните предмети от Варненския халколитен некропол, очите ми изскочиха, като видях златните огърлици, гривни и нагръдници, брадва от полиран камък с обвита от злато дръжка... Най-старото златно съкровище в света, открито през 1972 г., не бе намерено в Шумер или Египет, люлка на най-ранната цивилизация и очевидно люлка на местата, където бихме очаквали едно такова важно откритие. Нито пък дойде от предколумбова Америка, прочута с богатите си златни находки. За голямо учудване на всички то беше намерено в Североизточна България, близо до привлекателния съвременен град Варна. И е на повече от 6000 години. Намирането на това най-старо златно съкровище изглежда потвърждава моята собствена теория, че праисторическите българи са изобретили металообработването независимо от най-ранните металурзи в Близкия изток...”
Проф. Димитър Бучков: Пълното признание ще дойде след международни дискусии
Големият наш специалист по металите чл.-кор. проф. Димитър Бучков прави следната оценка за дисертационния докторски труд на Йордан Бояджиев:
„С годините археологията си е изработила свои собствени методи и средства за изследване, базирани на писмени и материални паметници и основавани главно на въображението и интуицията на изследователите. Но през последните години в археологията се намесиха сериозно природните и точните науки. И чрез тях всички познати досега по-известни паметници бяха подложени на нови сериозни изследвания. Едва сега чрез изотопни проби върху костите на погребани владетели се установява точно каква е давността на златото по тях и кога е възникнала съответната технология. Намесването на науката металознание в археологията е революционна новост и ние трябва да приветстваме усилията и постиженията на дисертанта Бояджиев. Те са много сериозна заявка за важен научен принос. Няма съмнение, че истинската металообработка някога е започнала в България, но пълното признаване на този факт е въпрос на международни дискусии.”
Немските историци заинтригувани
Несъмнено, за да се доразвият и оценят в световен мащаб изводите от изследванията в ТУ – Варна, трябва да се възобнови интересът към нашите праисторически находки в средите на учени от ранга на сър Ренфрю от Англия, на учени от САЩ, Франция, Германия, Италия. Да дойдат тук, да направят съвместни изследвания и публикации с наши археолози, историци и специалисти по металите, за да се преодолее трудният отказ от една толкова дълго битувала теория за произхода на металообработването и оттам на цивилизациите. По същество учените от тези страни имат тежката дума, те, както се казва, пишат учебниците. Засега е налице стимулиращ интерес от страна на немски учени, а при повече гласност могат да бъдат заинтересувани и техни колеги от други страни. Така от признатото почти от всички значими световни учени понятие „Култура Варна” би могло да се стигне до „Праисторическа цивилизация Варна”. Благодарение на технологиите за обработка на златните предмети, открити в крайезерния варненски некропол, няколко хилядолетия по-късно ще бъдат създадени и още по-съвършените златни съкровища на тракийските майстори златари.
Лабораторията ни лицензирана, базата - зле
„Провеждаме експерименти в условия, близки до праисторическите, и сме доказали възможността за гореща и студена обработка на златото и медта с примитивна инструментална екипировка при ранния човешки технологичен опит – обяснява проф. Русев. - Създадохме експериментално-аналитична методика за определяне на химичния състав на еднофазни сплави на златото. Постигнахме го чрез безразрушителен рентгенов дифракционен анализ. Но за още по-детайлни изследвания се нуждаем от подкрепа. Лабораторията ни по структурен анализ на материалите има съответния сертификат за изследвания, но й липсва както адекватна материална база, така и нужното разбиране и съдействие в национален мащаб. А в България, както се казва, където и да копнеш, излиза история. Известно е, че след като разрушихме промишлеността си, днес най-конвертируемата ни стока би могла да бъде тъкмо културно-историческото ни наследство. А то трябва да бъде докрай изследвано, доказано като уникално за световната цивилизация и представено на света по най-добрия начин. Мисля, че е време да се мисли и за една нова университетска специалност - инженерна археология.”
В района на ТУ – Варна, от десетилетия стърчи безцелно бетонният скелет на недовършена многоетажна сграда, предвидена някога за база на БАН. Тя не само стърчи безцелно, но и се руши безвъзвратно въпреки милионите, вложени в нея. При една далновидна национална политика сградата би могла да се ползва не само като база за научни изследвания, но и да се превърне в притегателен център на изключителните културни и технически постижения по българските земи.