XXII Международно биенале на графиката ще се открие на 11 август от 18:00 в залите на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна.
От близо 623 чуждестранни графики на 390 автори са селектирани 376 графики на 210 автори, а българското представяне включва 114 автори със 158 графики. Художниците са от 53 държави, като с много силно участие са артистите от Мексико, Тайланд, Япония, представени са и държави като Южна Африка, Бангладеш, Чили, Пуерто Рико, Полша, Канада, Доминиканската република.
Meждународното биенале на графиката - Варна, е едно от най-дългогодишните в света, най-голямото на Балканския полуостров, с над 40-годишна история, която го утвърждава като авторитетно събитие, показващо тенденциите в световното и в българското графично изкуство. То продължава да представя и утвърждава класическите графични техники, без намесата на съвременните дигитални технологии.
Наградите на форума ще определи международно жури в състав: председател - световно признатият български график проф. Стоимен Стоилов, и членове Владо Горески (Северна Македония) - директор на Международното триенале на графиката - Битоля, Лили Бошевска - Директор на културно-информационен център - Битоля, доц. д-р Деница Янева, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и Венцеслав Антонов, директор на Международното биенале на графиката - Варна.
В годините силното си присъствие като майстори в това прецизно изкуство затвърждават автори от Чехия, Словакия, Полша, Норвегия, Япония, Германия. Пробиват си път и нови звезди на световната графична сцена, не по-малко талантливи и амбициозни, които се открояват и в настоящото биенале – художници от Тайланд и Мексико – представени с голямоформатни работи, майсторски изведени в мецотинто, гравюри на линолеум и дърво, литографии. Участниците от Тайланд поставят своеобразен рекорд по участие на най-млади автори. Много често те засягат теми, свързани с природата и опазването й. С добро представяне и многочисленост на авторите се отличава Италия. Повече работи идват и от съседна Северна Македония. Впечатляващи са и работите на автори от Южна Африка, САЩ, Австралия, Бразилия, Пуерто Рико, в които силно присъствие има социалната тематика. Биеналето се организира от Галерията за графично изкуство - Варна, в партньорство с Община Варна, Министерството на културата и Съюза на българските художници (СБХ).
Директорът на Галерията за графично изкуство Венцеслав Антонов споделя пред Нина Локмаджиева кое е характерното за това издание на престижния форум:
“В това издание, вече след пандемията, се усеща едно успокояване сред графиците. Радва ни, че българското участие определено е най-доброто от много години насам. Докато при предни издания имахме 50-60 представители, сега те са 114, което ясно показва раздвижване. Въпреки че не всеки е равностоен, желанието ни е да покажем българската графика в пълния й вид, макар и недотам изчистена като стилове. Моята идея е да популяризираме повече графиката. Тя има сложна техника, която обаче й позволява да бъде най-комуникативно изкуство между държавите, защото при нея са касае за отпечатъци, за тиражи и за реализация на хартиена основа. Усилията на графичните форуми са да се представят много по-лесно произведенията на художниците. А и те са много повече в Европа.
Нашето биенале се намира в такава фаза, в която нямаме проблеми с участници, те са многобройни, така че ние нямаме затруднения. Най-голямата тежест през годините винаги е поемала Община Варна. Биеналето е търсен форум от художниците в различни страни, има над 40-годишна история и утвърждава авторитета си с всяко следващо издание. И спорни моменти е имало през тези години, но ние сме в една добра, според мен, позиция. А всъщност това е първата международна проява на изкуството навремето извън столицата и чест прави на град Варна да има този форум. Като обърнем поглед назад, виждаме с колко много усилия Варненското биенале извоюва своето място на световната художествена сцена. Помня, че имаше по-трудни години, когато на международното участие се гледаше по-подозрително, но с времето всичко стана нормално.
Накъде върви графиката в последните години? - Графиката, благодарение на многото технологии, които се появиха, получи много по-голяма разноликост, а и форматите й се промениха. Но ние продължаваме да поддържаме статуквото, уредено в нашия регламент - да награждаваме само творби, които са в класически техники. Някои ни критикуват, че го няма моментът на разнообразие, но ние държим една по-консервативна позиция и каним автори, които работят в традиционните техники.
Можем да кажем, че Варненското е класическото биенале на графиката в Европа. Все пак допускаме за участие и автори с произведения в други техники, без да бъдем в разрез с нашия регламент, а за да покажем, че има начин една техника да се познава от хората. Такъв тип произведения са обичайно в леките техники, които предполагат принтери, предполагат някои манипулативни похвати, но пак имат своите достойнства. Ние останахме консервативни, за разлика от Триеналето в София, където има свободен достъп всякакъв вид техника. При нас аз поканих 400 автори от Европа и от още почти 50 страни. Някои пратиха творби, други - не, но ние поддържаме стимула да се работи с класическите техники. И след залеза на биеналето в Белград и промяната във фокуса на форума в Любляна, Варненското остана последното голямо биенале на графиката на Балканите. Не случайно е признато и от ЮНЕСКО. А многобройните участници са доказателство, че графичното изкуство е живо в своята най-истинска форма - в класическия си вид и техники.”
Нашето биенале се намира в такава фаза, в която нямаме проблеми с участници, те са многобройни, така че ние нямаме затруднения. Най-голямата тежест през годините винаги е поемала Община Варна. Биеналето е търсен форум от художниците в различни страни, има над 40-годишна история и утвърждава авторитета си с всяко следващо издание. И спорни моменти е имало през тези години, но ние сме в една добра, според мен, позиция. А всъщност това е първата международна проява на изкуството навремето извън столицата и чест прави на град Варна да има този форум. Като обърнем поглед назад, виждаме с колко много усилия Варненското биенале извоюва своето място на световната художествена сцена. Помня, че имаше по-трудни години, когато на международното участие се гледаше по-подозрително, но с времето всичко стана нормално.
Накъде върви графиката в последните години? - Графиката, благодарение на многото технологии, които се появиха, получи много по-голяма разноликост, а и форматите й се промениха. Но ние продължаваме да поддържаме статуквото, уредено в нашия регламент - да награждаваме само творби, които са в класически техники. Някои ни критикуват, че го няма моментът на разнообразие, но ние държим една по-консервативна позиция и каним автори, които работят в традиционните техники.
Можем да кажем, че Варненското е класическото биенале на графиката в Европа. Все пак допускаме за участие и автори с произведения в други техники, без да бъдем в разрез с нашия регламент, а за да покажем, че има начин една техника да се познава от хората. Такъв тип произведения са обичайно в леките техники, които предполагат принтери, предполагат някои манипулативни похвати, но пак имат своите достойнства. Ние останахме консервативни, за разлика от Триеналето в София, където има свободен достъп всякакъв вид техника. При нас аз поканих 400 автори от Европа и от още почти 50 страни. Някои пратиха творби, други - не, но ние поддържаме стимула да се работи с класическите техники. И след залеза на биеналето в Белград и промяната във фокуса на форума в Любляна, Варненското остана последното голямо биенале на графиката на Балканите. Не случайно е признато и от ЮНЕСКО. А многобройните участници са доказателство, че графичното изкуство е живо в своята най-истинска форма - в класическия си вид и техники.”