Свилен Крайчев е роден на 24 октомври 1959 г. Женен е и има две деца. През 1983 г. е завършил ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", специалност корабоводене. След плавателния си стаж е работил в отдел "Агентиране и пазари" на БМФ. Бил е член на борда на директорите на "Юнимастърс Лоджистикс груп" - Варна, и управител на "Интермодал" ООД, което е част от холдинга. По-късно е бил и член на УС на Регионалната асоциация на корабните брокери и агенти (РАКБА), на УС на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА), както и председател на БАКБА. Освен това е бил в борда на директорите на "Леспорт", член на УС на Българската търговско-промишлена палата - София, и Варненската търговско-индустриална камара. В момента е зам.-кмет по въпросите на транспорта в община Варна.
- Наскоро се завърнахте от Дубай, където присъствахте на международен форум, посветен на монорелсовия транспорт. С какви впечатления останахте от там?
- Аз имах изключителния шанс да се запозная в Дубай с Марван Камзи, управляващ директор на фирмата, която е изградила Палмовите острови и е внедрила монорелсовия транспорт там. Той ми направи невероятна реклама пред представителите на фирми от различни краища на света, като разказа, че Варна била първият европейски град, който е посетил. Пристигнал тук през 80-те години на миналия век, но пред всички разказа, че бил изключително впечатлен и има страхотни спомени от този български град. Това привлече любопитството към Варна на хора и експерти от Мумбай - град с 22 млн. население, Куала Лумпур - с 8 млн. население, Истанбул - с около 18 млн., Лос Анджелис - с около 10 млн. жители. Можете да си представите каква реакция предизвика разказаното за Варна от човека, който строи острови, удивляващи света. Впрочем Марван Камзи сподели, че Палмовите острови дължат формата си на грешка при изграждането, която променила кардинално първоначалните планове за мащабния проект.
В рамките на конференцията имаше представители не само на градове, които вече са внедрили монорелсовия транспорт, но и на такива, които имат амбицията да го внедрят.
На Палмовите острови монорелсовият транспорт е пуснат в действие на 30 април. Самата конференция се проведе няколко дни по-късно - на 9 май. Мястото на форума бе избрано неслучайно - за да се види ефектът от нововъведението.
За мен беше много важно, че се запознах с производители и с хора, които са внедрили монорелсови системи. Те предадоха опита си, разказаха и за плюсовете, и за минусите.
Убеден съм, че при това разрастване на Варна този вид транспорт предлага огромни възможности - не заема много място, управлява се автоматично, екологичночист е и пр.
- След срещите Ви с представители на бизнеса смятате ли, че ще се намери инвеститор, който да внедри монорелсовия транспорт във Варна?
- Не един, а няколко от големите инвеститори, с които разговарях, са готови веднага да започнат работа във Варна. Те искат да инвестират 100% в проекта стига общината да гарантира изграждането чрез акции или по друг начин. Става въпрос обаче за проект на стойност, не по-малка от 50 млн. долара.
Моментът е подходящ за подобен род инвестиции, защото финансовата криза спъва главните инвеститори в Дубай, които са американци и индийци. От друга страна, дубайските предприемачи не чакат да отмине кризата, а искат да насочат своите инвестиции в относително сигурни проекти в публичния сектор. Освен това цените на основните строителни материали са доста по-ниски в момента, което е също в полза на един по-широкомащабен проект.
- Това означава ли, че скоро може да се предприемат конкретни стъпки за внедряването на монорелсов транспорт във Варна?
- Първо трябва да направим изследване за възможностите за алтернативен транспорт. Поради тази причина наскоро община Варна спечели финансиране чрез един проект по европейските фондове. Целта е чрез проучването, което ще се направи в рамките на проекта, да получим отговор на въпроса кой алтернативен транспорт е най-подходящ за града. За да изберем фирма изпълнител, ще обявим обществена поръчка. Аз обаче ще поканя за участие и онези компании, с чиито представители разговарях в Дубай. Повечето от тях проявиха голям интерес, други предпочитат първо да се запознаят с резултатите от изследването, преди да заявят желание за работа във Варна.
Иска ми се с проучването да се заемат чуждестранни специалисти, които имат богат опит и разполагат с методология, за да проведат подобен задълбочен анализ. При всички положения ще има българска фирма подизпълнител.
За всичко това в сряда от 11 ч. организираме пресконференция в община Варна. На нея ще представим по-обстойно проекта.
- Проектът обвързан ли е с плановете на общината за изготвянето на Генерален транспортен план?
- Имахме такова желание, но спечелената по проекта сума е около 300 000 лв. и се оказа недостатъчна, за да разпрострем изследването върху целия град. Важното е, че за проучването, което ще бъде насочено към алтернативния транспорт, няма да се влагат средства от бюджета. То освен това ще обхване определена зона от града. Става въпрос за входно-изходните точки на Варна - летището, морската гара, курортите. Този маршрут неминуемо ще позволи алтернативният транспорт да обслужва и централната част на града. Трасето ще бъде с дължина около 28 - 30 км, тъй като бих искал то да се отклонява леко и към "Владиславово" и "Младост", за да акумулира по-голям пътникопоток. От гледна точка на финансирането при всички случаи алтернативният транспорт ще се въвежда на етапи.
- Говорите за евентуалното трасе на монорелсовия транспорт, но проучването би могло да посочи алтернатива за Варна...
- Така е, затова сме готови да мислим и за други варианти. Съмнявам се, че метрото или трамваите са подходящи алтернативи за града. Ако се окаже, че и монорелсовият транспорт не е най-доброто решение, остава да си развием тролейбусния транспорт. Общото при всички тези видове превозни средства е, че са електротранспорт.
- Кога очаквате проучването да стане факт?
- До 30 юни трябва да подготвим обществената поръчка, след което Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да я съгласува и одобри, за да се обяви официално. Тъй като изследването трябва да обхване трафика и през зимния, и през летния период, можем да се надяваме, че резултатите от него ще бъдат факт през есента на следващата година.
Това обаче далеч не означава, че веднага ще се сдобием с алтернативен транспорт, защото е много вероятно и фирмата, която се захване с изграждането му, да иска да направи собствено проучване.
- Какво Ви впечатли в Дубай?
- Вероятно небостъргачите са впечатляваща гледка за мнозина, но аз харесвам повече старата Европа. Хората в Дубай обаче мислят много мащабно. Например в един от хотелите, където бяхме поканени на вечеря - "Атлантис", целият първи етаж представляваше аквариум. В него освен разнообразие от риби имаше и руини от древен град. Така гледките напомняха потъналата Атлантида.
Климатът е истинско изпитание за нас, европейците. Температурите са доста високи - докато бях там стигаха около 38 градуса през деня, а иначе максималните стойности гонят 48 - 50 градуса.
- А хареса ли Ви местната кухня?
- В ресторанта, където се хранихме, се предлагаше всякаква кухня - европейска, арабска, китайска, японска и т.н. Отделно имаше място, където се предлагаше изобилие от сладкиши. Опитах главно морски деликатеси. Аз лично предпочитам родната българска кухня.