На 19 декември 1937 г. са връчени първите бойни знамена на частите от военноморския флот на България, споделят от Военноморския музей във Варна в своя статия.

На Никулден, на специално организирано тържество във Варна, цар Борис III връчва бойните знамена на Военноморското училище, Морската полицейска служба (официалното название на Черноморската флотилия) и Дунавската флотилия. Морското училище получава знамето вместо несъществуващия тогава Беломорски флот.

На тържеството присъстват княз Кирил, министърът на войната генерал-майор Христо Луков, началникът на Варненския гарнизон генерал-майор Христо Попов, началникът на флота контраадмирал Иван Вариклечков и други официални лица. Управляващият по това време Варненско-Преславската епархия Русенски митрополит Михаил отслужва водосвет и освещава бойните знамена. Те са приковани към дървените им дръжки с позлатени гвоздеи. Цар Борис III произнася напътствени слова пред офицерите и матросите, а после пристъпва към връчването на бойните знамена на командирите на съответните части.

Знамената получават началникът на Морско училище лейтенант Стефан Цанев, командирът на Морската полицейска служба лейтенант Генчо Панчев и командирът на Дунавската флотилия (Дунавска полицейска служба) капитан I ранг Бочо Рачев. След това цар Борис III и придружаващите го официални лица се отправят към торпедоносеца „Дръзки” за полагането на военна клетва от учениците от Морското училище и моряците новобранци. При полагане на клетвата те целуват кръста, евангелието, новополучените светини и кърмовите флагове.

Тази церемония във Варна, с личното участие на цар Борис III, е основополагащо събитие от историята на Българския военноморски флот – за първи път неговите части получават бойни знамена по аналог с останалите въоръжени сили. И трите, раздадени на флотските части знамена, са еднакви, не само помежду си, но и с раздаваните по това време бойни знамена на полковете от Българската армия. Изработени са от бели, зелени и червени копринени парчета (символизиращи националния трибагреник), съединени със златножълти копринени конци. Червеният плат оформя кръст, наподобяващ ордена „За храброст”, а върху горното рамо на кръста е изписано „С нами богъ”. В полетата между четирите рамена на кръста (оформени със зелен плат също във формата на кръст) са поставени короновани вензели на цар Борис III, обрамчени от дъбови и лаврови клонки, извезани с жълти конци върху бял плат. В средата на знамето в червен щит е изобразен български лъв, увенчан с корона и поставен върху бяло поле, обвито от дъбови и лаврови клонки.

Знамената са с формата на квадрат. Те са от така наречените средни знамена – с дължина на страната – 90 см, на ресните – 4 см, а на дръжката – 240 см. Към дръжката е прикрепена месингова гривна с изобразен върху нея вензел на цар Борис III, а под него надпис: „Подарено лично отъ Н.В. Царя на …(името на частта) на 19 декемврий 1937 г. – гр. Варна” и поредният номер на съответното знаме – №74, №75, №76. В долния край дръжката завършва с конусовидна метална гривна, а горе със сфера и стъпил върху нея метален лъв.

Трите флотски знамена се съхраняват в своите части до 1950 г., когато са предадени в Националния военноисторически музей.