Търговията с природен газ в Европа е много динамична през последните месеци на фона на непредсказуемите действия на "Газпром". От средата на юни до средата на август текущите контракти на нидерландската борса TTF поскъпнаха три пъти - от малко под 100 евро за мегаватчас до над 300 евро за мегаватчас и причината за това е решението на Русия да намали доставките по "Северен поток 1". В последните по-малко от шест дни суровината пък поевтиня с над 100 евро за мегаватчас.

На 26 август природният газ затвори търговията на най-голямата европейска борса с рекордната цена от 346,52 евро за мегаватчас, или 3200 долара за 1000 куб. метра. Тогава влияние на пазарите оказаха съобщенията за повторното пълно спиране на "Северен поток 1" за това лято. Опасенията в Германия бяха, че този път работата може и да не бъде възобновена въобще - като част от енергийния шантаж на руския президент Владимир Путин.

Но само дни по-късно данните на Gas Infrastructure Europe донесоха успокоение на пазарите. Според тях газохранилищата в Европа вече са нагнетени до 88% от капацитета си и вече прескачат нивото, наредено от Европейската комисия (ЕК) - до поне 80% към 1 ноември. Така на 31 август цената на природния газ падна до 239,90 евро за мегаватчас.

"Северен поток 1" с намален капацитет

Първоначално доставките за Германия по "Северен поток 1" намаляха до 40% от капацитета му, а след това и до 20%, като цитираната от "Газпром" причина е техническа - невъзможността да бъде върната ремонтирана турбина в компресорната станция "Портовая". Руската компания твърди, че санкциите на Запада, въведени заради войната в Украйна, пречат на обратното монтиране на съоръжението. Изказани бяха и съмнения в качеството на ремонта, извършен в Канада.

Позицията на Берлин е малко по-различна - турбината се намира на територията на Германия, но Русия не е внася необходимите митнически документи, за да я освободи.

Газов шантаж

Междувременно зам.-директорът на Генерална дирекция "Енергетика" към Европейската комисия Метилде Версдорфер съобщи пред комисията по индустрия и енергетика към Европейския парламент, че за 13 държави от ЕС доставките на руски газ са или напълно прекъснати, или намалени.

Една от тях е България, която отказа да плаща по схемата в рубли заради липсата на гаранции за плащания. В момента обаче София търси контакт с "Газпром" за подновяване на доставките и според служебния премиер Гълъб Донев води разговори на "високо правителствено ниво".

ЕС обаче върви в различна посока - преговаря за допълнителни количества газ (тръбен и втечнен) от досегашни доставчици, сред които Азербайджан, Алжир и Норвегия, както и от нови източници - например Египет. Брюксел работи и за общи покупки на природен газ, както и работи по подобряване на енергийната ефективност и развитието на ВЕИ, коментира още Версдорфер пред европейските депутати.

Другата важна задача на европейските страни е намаляването на потреблението, каза тя и допълни, че вече се разглеждат "добри практики" от европейските страни и Брюксел ще помогне на членовете на общността да предприемат нужните стъпки за ограничаване на използването на газа.

Според анализатори пълните газохранилища съвсем не са гаранция за спокойна зима при сегашното положение на пазара. Именно намалението на потреблението на газа е нужно, за да могат европейските страни да понесат дори пълното спиране на доставките на газ от Русия.

По време на дискусията в ЕП представители на Европейската народна партия (ЕНП) критикуваха липсата на трансгранични мерки за подкрепа в енергийната криза - за внасянето на газ, за изграждане на инфраструктура и т.н.