Изложбата "Живописни ритми" на Александър Капричев ще бъде открита от 17.00 ч. на 31 март в Галерия 8 във Варна, научи Moreto.net.

Експозицията може да бъде видяна в периода 31 март – 15 април 2022 г.

Изложбата ЖИВОПИСНИ РИТМИ на Александър Капричев включва 14 платна, създадени през 90-те години на XX век - така нареченият ‘музикален цикъл’ на художника. Страстен почитател на класическата музика, на джаза и новата музика на ХХ век, той черпи вдъхновение от тях и го изразява в много от творбите си, споделят от галерията.

„ … Цикълът „Музика“ (1989-1990), както и самото наименование сочи недвусмислено, е инспириран от сродното изкуство. Може би тук е мястото да отбележим, че авторът демонстрира трайни и задълбочени интереси в областта на музиката, философията, естетиката. Въпреки че го влече и литературата, и в частност поезията, той се стреми да редуцира до минимум фабулния, повествователния, „литературния“ момент в своите произведения. През 90-те г., между редицата други опуси, е създаден и цикълът „Без название“. Той се отличава със студени, сиво-синкави тонове. Имаме усещането, че „изсветляването“ на гамата сякаш влиза в съзнателните намерения на художника, а не се получава интуитивно и спонтанно на платното. Ясно личат уроците на кубизма и на футуризма. Основните елементи и предметни формални мотиви се изграждат посредством своеобразни пластически „призми“, фасети, напомнящи откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното „рекомпозиране“ по законите на чистата архитектоника, на пластическата, а не на наподобителната визуална логика, е станало вече част от програмната поетика на художника.

Линията често се превръща в своеобразен „сеизмограф“, в нервна кардиограма, която отразява и изразява моментното състояние на автора, а фигурата, там, където присъства, е третирана предимно като пластическа и цветова конструкция, като пространствена експресия, но не и от гледище на традиционната „психология”. В този смисъл творчеството на Александър Капричев ни кара да си спомним думите на Анри Матис за това, че за него експресията на картината не се състои в израза на лицето или в ефекта на жеста, а в самата композиционна организация, в съчетанието на тоновете, в ритмиката на линиите и плоскостите...“

Проф. д. изк. Чавдар Попов. „Александър Капричев. Познат и непознат“, монография, 2013.

Александър, Сашо, Капри притежаваше силно, физическо усещане към цветовете, дори мисля, че можеше да ги чува. Опитайте да застанете пред което и да е от платната, не анализирайте, оставете се цветовете и формите да достигнат до вътрешното ви усещане за музика, понесете се и вдъхнете духовната свобода.

Вярвам, така би искал да го помним.

Надяваме се живописните ритми от 1990-те да внесат малко пролетна свежест и в кахърната 2022 година, призовават още от галерията.