Конкретният доклад е част от преосмислянето на израелско-палестинския конфликт в последното десетилетие от перспективата на борба за равни права. Изводите идват на фона на подобни констатации на други правозащитни организации, включително и Human Rights Watch.
Горепосочения доклад проследява събитията от 1948 г. Около 700 000 палестинци са избягали или са били прогонени по време на арабско-израелската война. Палестинците, останали в Израел, живеят под военно управление до преди войната в Близкия изток през 1876 г., когато Израел завзема Западния бряг и Газа.
"От създаването си през 1948 г. Израел провежда политика на установяване и поддържане на еврейска демографска хегемония и на максимален контрол върху земята в полза на израелските евреи, като същевременно ограничава правата на палестинците и не позволява на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си", се посочва в доклада на Amnesty International.
Amnesty International поставя акцент обаче върху фактическото анексиране на Западния бряг, Източен Йерусалим и блокадата на ивицата Газа през 2007 г. от Израел и така спорното изграждане на еврейски селища.
AP добавя, че Израелската държава отхвърля обвиненията с аргумент, че арабските граждани в територията на Израел се ползват с равни права и определя предишните доклади на Amnesty като пристрастни. Израел обвинява организацията в антисемитизъм и опити за делегитимиране на Израел.
AP акцентира изявление на министерството на външните работи на Израел, в което се посочва, че езикът на доклада е екстремистки и се изопачава историческия контекст. По време на мирните процеси през 90-те години Израел предостави ограничена автономия на Палестина, изтегляйки военните си части от Газа през 2005 г.
Генералният секретар на Amnesty Агнес Каламард отхвърля обвиненията от страна на израелската държава и заявява, че Аmnesty признава Израел и осъжда антисемитизма, и определя обвиненията към организацията като отчаян опит да се отклони вниманието от констатациите на докладите.
Докладите оценяват политиките на Израел въз основа на международни конвенции - Римския статут на международния наказателен съд (ICC). В него като дефиниция апартейда се определя като "институционален режим на системно подтисничество и доминация от страна на една расова група над друга", информира AP.
Международният наказателен съд вече разследва потенциални военни престъпления от страна на Израел и палестинските бойци. Миналата година Съветът по правата на човека към ООН създава постоянна анкетна комисия, която разследва злоупотребите срещу палестинците в Израел, Западния бряг и ивицата Газа, включително за апартейд, добавя AP.
Израел от своя страна обвинява Международния наказателен съд и Съвета по правата на човека към ООН в пристрастие.
Според старши научния сътрудник в израелския институт за демокрация Ювал Шани е "малко вероятно" да бъде повдигнато обвинение в апартейд от страна на МНС. Той допълва, че твърденията за апартейд са "крайни и съвсем неоснователни", но и признава, че има дискриминация в сложната обстановка в региона, посочва AP.
AP цитира Ювал Шавани: "Там наистина има елементи, които могат да се квалифицират като дискриминация, сегрегация и потисничество, като се има предвид продължителността на окупацията", каза той. Но "е трудно да се направи разграничение между въпроси, които са свързани с политиката за сигурност, с конкуриращи се национални претенции, и това, което е расистка програма."
Външният министър на Израел Яир Лапид заяви пред репортери, че не е учуден от заклеймяването на Израел като дискриминационна държава на расова основа.