Да бъдеш сърцето и душата, и то не на кой да е, а на хандбалния шампион на България – „Шумен 61“, определено е висш пилотаж в изкуството.

Неслучайно съотборниците му признават, че е надарен с великанска доза хандбален интелект и умее да влезе под кожата на всеки състезател. Да го мотивира, насърчи и да му даде импулс за победа.

Сигурно си е сбъркал професията, защото ако беше станал спортен психолог, най-добрите щяха да се карат кой пръв да наеме … Миро Симеонов - Морския. Магьосникът от Варна, който владее до съвършенство тайните на великата игра и е безценно съкровище в редиците на хандбалния шампион „Шумен“!

„Старая се да бъда сърцето и душата на отбора. С малките искам да бъда малък, с големите – голям. По някакъв начин влизам под кожата на всеки един играч, стигам до сърцето му. Радвам се, че го постигам, че всички заедно вървим успешно по пътя към успеха“, признава Миро, един от най-опитните и успешни БГ хандбалисти.

Открехва, че заради дългогодишната му работа в сферата на туризма и пряката връзка с морето, съотборниците му го наричат Морския.

Израства и се утвърждава като състезател в „Локомотив“ (Варна). Признава, че е безкрайно задължен на първия си треньор – покойния Евгени Китанчев. Маестрото, който работеше с невероятен финес и създаде ненадминати хандбални състезатели, за които всеки треньор би могъл да му завиди!

Именно с „Локо“, Миро печели едни от най-ценните успехи в кариерата си. По-нататък трупа още и с отборите на „Фрегата“ (Бургас), „Добруджа“, а по настоящем с „Шумен 61“. Многократен шампион и носител на купата с „Локо“, „Фрегата“ и „Шумен“.

Съдбата му отрежда да влезе и в други роли – изявява се и като спортен директор на железничарите (през този период е контузен), и като съдия.

Хандбалната кариера на славния варненец не е само цветя и рози – в един момент докторите го отписват и му казват „Край с хандбала!“. Той обаче не се предава, въпреки че е на ръба след жестока диагноза – отлепени сухожилия на дясната ръка!

„Няколко лекари ме гледаха, казаха ми: „Момче, дотук си!“. Тогава се появи един лечител – Георги Изворски, Бог да го прости! Благодарение на него за 20 дни забравих за болката. Помогна ми!“, връща лентата Симеонов. Докторът на народа го завел в село Любен Каравелово и забъркал чудодейно мазило – лечебен мехлем от растение, който смесил със свинска мас. Миро налагал болното място две седмици и се случило чудо!

„На 20-ия ден бях забравил за проблема, това чудодейно растение сякаш залепи наново скъсаните сухожилия. А ми бяха казали, че дори и оперативно няма да се оправя. Оттогава не съм имал проблеми“, спомня си варненецът.

Връща лентата на спомените, когато за малко е Man in black. Точно в този момент спонсорът на „Локомотив“ Александър Евтимов взема решение да подмладява отбора и Миро и емблематичният му съотборник Станимир Казаков надяват черните униформи, за да съдийстват. Но сърцата им продължават да жадуват да са на терена, да горят в играта, както винаги са го правили. И така, докато не дошъл мига ХК „Шумен“ да бъде възроден.

„Появи се Светлозар Начев с идеята да възродим хандбала в Шумен. Събрахме се, играх 5 г. в клуба. После отборът се разпадна, бяхме с бюджет 3 агнета и 3 банкета на вересия. Но показахме на всички, че хандбал не се прави единствено и само с пари, а и със сърце и душа, с желание! В този момент в „Локо“ играеше целият национален отбор на България. Но ние сбъднахме мечтата си – бихме ги! Пет години доминирахме на хандбалната карта на България като шампиони, 2 г. бяхме вицешампиони. После за съжаление не успяхме да намерим средства,за да продължим…“, споделя Симеонов.

Връща се отново в „Локомотив“, вече под треньорското ръководство на големия му приятел и кръстник Никола Карастоянов. 1 години играе там, а на следващата го канят във „Фрегата“ в Бургас. „В този момент с Кольо Карастоянов от приятели в живота и на игрището станахме противници. Беше много странно! Той допринесе много за успешното развитие на „Локомотив“. Аз 3 години бях шампион с „Фрегата“! И после за жалост отборът се разпадна“, добавя Морския. Следва трансфер в „Добруджа“.

И така, за да дойде онзи миг, в който съдбата отново му отрежда бъдеше с „Шумен“. И то шампионско!

Сигурно главни виновници за това са трима невероятни хандбални исполини – Светлозар Начев, Николай Николов и Коцето Семерджиев! Емблематични за БГ хандбала личности! Мъже с големи сърца и мисъл за развитието на българския хандбал!

„Четиримата имаме много ценно приятелство! Ежедневно сме заедно. Споделяме общи идеи за любимия спорт! В един момент започнахме да обсъждаме отново да възродим „Шумен“. И да атакуваме шампионския връх! Наех се да говоря персонално с всеки от състезателите, които бяхме обсъдили да поканим в клуба. Събрахме отбор. Имаме прекрасен треньор –креативен, с много идеи, човек, чието сърце бие за хандбала – Чавдар Чернев. Заредиха се мачовете – първенство, Купа България… Следвахме концепцията, която бяхме предначертали – и с много плам и жажда за успех, станахме шампиони на България. И носители на Купата!“, искрен е Симеонов.

Достойно за един брилянтен професионалист, какъвто е Миро Симеонов, в хандбалната игра винаги продължава да има тайни - тънкости, които да се изгладят и усъвършенстват. С ръка на сърцето признава, че определено му е по-комфортно вътре, на игрището, когато ври и кипи в играта: „Скамейката не е моето място. Мога да помагам, но не и да водя. Вътре виждаш всички моменти до достигането на победата“.

Приема философски провокацията дали на финала на първия полусезон отборът на „Шумен 61“ е можел да завърши без загуба (бел. авт. балансът на тима кръг преди края е 5 победи и 2 загуби).

„Много е трудно да запазиш това, което си постигнал. Всеки отбор застава срещу теб и мечтае да победи шампиона. Когато станеш първи, има едно леко отпускане и това е нормално. Мислиш си, че едва ли не оттук нататък всичко ще е много леко, а тя всъщност летвата се вдига все по-високо и по-високо!“, категоричен е опитният хандбалист.

В редиците на шампиона Мирослав Симеонов е щатен изпълнител на дузпи. Дойде ли ред за изпълнение от 7-метровия наказателен удар, надеждите на всички са насочени към него. И Миро ги оправдава, само както той умее.

„На всяка дузпа влизам много спокоен, а момчетата вътре са напрегнати. Влизам с успокоено сърце, а те бягат, натоварени са, мислят за стрелби срещу определен вратар. Все пак, когато пропусна, си го отчитам за моя грешка, а не за добра проява на вратаря. Моите дузпи освен Змея няма кой да ги хване! Само Змея може да ме изненада!“, казва без да се шегува по адрес на легендарния хандбален страж Иван Иванов - Змея приятелят му Миро Симеонов.

Морския обещава след Нова година феновете на шампиона да гледат един преобразен „Шумен“.

„В момента градим нова визия. Работим и с млади хандбалисти. Правим всичко възможно те да се развиват и с желание и себеотдаване да се адаптират към отбора“, искрен е Миро. Издава, че прелестната му дъщеря Виктория не се е изкушила от хандбала, макар и двамата с майка й да са хандбалисти. Но за сметка на това обожава фолклорните танци.

Миро Симеонов мечтае да остави следа в хандбала след себе си: „Да запаля у малките дечица любовта към хандбала! И да осъзнаят, че за да коват успехи, трябва желязна дисциплина. В спорта дисциплината е най-важна!

Вярвам, че ще съумея да го постигна“, искрен е магьосникът, който твори изкуство в хандбалния шампион „Шумен 61“.