100-годишнината на Варненския театър извади от забравата Григорий Лебский - белогвардееца, художник на театъра и операта в града през 50-те и 60-те години на ХХ век.

В чест на вековния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, театърът, ТМПЦ – Варна и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна обединяват усилията си в организирането на изложба, която връща към артистичната сцена един забравен художник.

Откриването е на 19 март от 18:00.

Изложбата живопис „Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна“ се осъществява със съдействието на Централния държавен архив в София, Регионалния държавен архив - Варна, галерия „Кавалет“ и галерия Антиквариат „Ели-Арт“. Куратор на проекта е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, фотограф - Александър Николов.

Кой е Григорий Лебский?

Той посвещава над две десетилетия от живота си на Театъра и Операта в морския град, като рисува декори за постановки. Неговата съдба е сложна, като на всеки белогвардейски офицер, емигрирал от Съветска Русия след разгрома на Бялата армия. А всичко започва идилично за помешчическия син, роден през 1898 г. в Ростов на Дон.

Той има дарба и учи за театрален художник в Одеското художествено училище, завършва училището, но точно през метежната 1917 г. Отива на бойните полета на Първата световна война, а после става част от Бялата гвардия, а след краха й в Крим през 1920 г. е евакуиран с кораб до остров Лемнос. През 1921 г. пристига в Бургас с военния състав на Атаманското училище, и се влива във вълните на руската емиграция от над 30 000 души, намерили убежище в България до 1922 г. Сред разтурването на руските военни училища в България, работи тежък физически труд, осигурява си прехраната на строежи и в земеделието.

Платноходи, към 1943

Във Варна Лебский се заселва през 1927 г., а пет години по-късно оглавява Варненския отдел на емигрантската организация „Младороси“. От 1928 до 1944 е художник-декоратор в частни работилници, изработвали популярните железни кревати с рисувани табли. В свободното си време рисува пейзажи - предимно крайбрежни и морски, копия на картини на известни художници от различни световни музеи и ги изпраща за продажба в София на Надежда Клочкова. Рисува кавалетна живопис и миниатюри, които жена му продава. Става член на Дружеството на Варненските художници и след войната до 1952 г. участва в общите художествени изложби, близък е с интернирания във Варна художник акварелист Константин Щъркелов и с известния български маринист Георги Велчев.

Във Варненския драматичен театър Григорий Лебский влиза първо като художник по костюмите през 1952 г., а после по декорите от 1953 до 1957 г. Веднага след това е назначен за художник в Народната опера във Варна, където остава до пенсионирането си през 1965 г.

Ветроходи в Черно море, към 1940

Изкуството на Григорий Лебский представя кураторът на изложбата, изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, директор на ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна:

„Името на Григорий Лебский не попада след популярните имена на художниците маринисти в Русия и в България. Остава свързано с историята на художниците на Варненския драматичен театър и с няколко негови участия в изложби на Дружеството на художниците във Варна. Четири десетилетия след неговата кончина името му потъва в забрава, но не и изкуството му.

Кой е Григорий Лебский и защо, когато приживе не е направил нито една самостоятелна изложба, изкуството му е оцеляло, ако не в пълнота, то поне в онази си част, която е купувана от варненци и сега е събрана от няколко частни сбирки на колекционери, истински привлечени от таланта му, от Галерия „Кавалет“ и от Галерия Антиквариат „Ели-Арт“ - Варна.

Утро, към 1940 г.

Това са 54 живописни произведения – морски пейзажи и миниатюри, копия на световноизвестни художници като Иван Айвазовски, Жан-Батист Грьоз, Сър Джошуа Рейнолдс, Николай Каразин и др. Безспорно неговият талант е въплътен в камерни и миниатюрни марини, с брегове, огрени от лунна светлина, озарени от изгреви и залези, със страховито издигнати морски вълни в безбрежните дълбини и още тихата природна красота на прохладните руски горски пейзажи с брези и чисти поточета. Възпитаник и последовател на руската художествена школа на маринистите, сформирана с изкуството на Иван Айвазовски, Григорий Лебский не получава нито признанието, нито подкрепата за своето изкуство като белоимигрант в България.

Той е далеч от реализма и символизма на Александър Мутафов, далеч от стила на неговите връстници от школата на варненските маринисти през 50-те и 60-те години на XX в. и техните специфични пластични и естетически открития. Морските му пейзажи имат стилови и естетически сходства назад във времето на романтизма. Те не са съотносими с марините, изпълнени с импресионистичния дух на Марио Жеков, или с постимпресионизма на Георги Велчев и на Милен Сакъзов, далеч са и от експресионизма на Христо Каварналиев.

В картините на Лебский звучи романтиката на необятните морски простори, в които бушуващите енергии на природата и човека се сливат в противоборство и хармония.

Брезова горичка, към 1950

Повече от половин век е изминал, след като романтизма в руската пейзажна живопис се е сменил с други нови направления, естетически и идейно свързани с политическата система на новия социалистически реализъм. Но Григорий Лебский се отстранява от художествените процеси и идеологическите пристрастия към съдържание и мода. Т

Изложбата „Григорий Маркович Лебский – забравеният художник на театъра и операта във Варна“ ще бъде експонирана в ГХГ – Варна до 7 април 2021 или ще бъде удължена, ако мерките за епидемиологичната обстановка наложат това.

В началото на месец май изложбата ще гостува в изложбеното пространство на Централния държавен архив на ул. „Московска“ 5 в София. А във Варненската галерия ще пристигне подготвената от Софийския регионален архив изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина", посветена на 100-годишнината от идването на руските белогвардейци в България.