Как от българските народни танци се стига до една от най-отговорните позиции във водещ световен университет – за Вдъхновените и Vesti.bg разказва доцент Емилия Занкина, декан на филиала на университета „Темпъл“ в Рим.
Тя завършва Хореографското училище в София със специалност народни танци. „След като завърших гимназията заминах за Питсбърг, Пенсилвания на стипендия в ансамбъл „Тамбурица“ към Дюкейнския университет“, разказва доцент Занкина и допълва: „Учех комуникации и риторика, но гастролирах с ансамбъла из цялата страна и имах невероятната възможност да видя всички лица на Америка – от пулсиращия и претъпкан Ню Йорк, до пустите полета на Айова.“
Неочаквано вдъхновение
Тя винаги е смятала, че ще се реализира с танците, но съдбата й е подготвила малка изненада, която й поднася незабележимо, на съвсем малки порции.
„Никога не бях си мечтала да стана учен. Оказах се с тази професия постепенно – тя ме придърпваше и привличаше стъпка по стъпка“, спомня си доцент Занкина и разказва: „Исках да уча и да завърша бакалавър. След като се дипломирах дори не знаех дали ми се учи повече. Една година само танцувах и преподавах танци.
Оказа се обаче, че танците не ми стигаха и ми липсваше науката и интелектуалните предизвикателства (не че в изкуството те липсват). И така реших да запиша докторат“. Началото обаче не е много бляскаво.
„Първият семестър ми беше много труден. Чувствах се не на мястото си и имах чувството, че всичките ми колеги са в пъти по-умни от мен и аз им преча и ги спъвам като съм заедно с тях в лекции. За моя огромна изненада завърших първия семестър с отличие и тогава наистина се вдъхнових.
Вдъхновявах се най-вече от теорията и хилядите начини, по които можем да изследваме и да се опитваме да разберем заобикалящият ни свят. Днес не мога да си представя живота ми без науката. За мен тя ни помага да осмислим света, ближните си и себе си. Тя ни дава щрихите, с помощта на които можем да намерим смисъл“, казва доцент Занкина.
Пътят към успеха: сърце и труд
Именно политическите науки ще се окажат голямата страст, с която я среща един курс, който доцент Занкина записва в края на бакалавърската си степен. Тя започва да изучава при професор Линден революциите от 1989 година.
Така, в началото на 2000 година, доцент Занкина започва да се изучава популизма.
„За съжаление политическите процеси днес по цял свят направиха тази тема една от най-изследваните и преекспонираните. Политическите науки развиват силно аналитично мислене и много ясно разбиране за властовите отношения (които са навсякъде около нас – в политиката, в работата, в семейството) и за сблъсъците на интереси.“, разказва доцент Занкина и допълва с както тази наука може да ни помогне, особено в ежедневието ни: „Такова разбиране и мислене ми помага да търся диалог и консенсус и да се справям със всякакви проблеми. Горещо препоръчвам на всеки млад човек да вземе една лекция по политически науки – обещавам, че ще е много полезна“.
Как обаче една жена от Източна Европа успява да пробие в академичната система на Щатите? Отговорът е категоричен. С много работа. „С много труд и много сърце. Аз дължа успеха си днес на хората, с които съм работила и които са ме научили на всичко което мога и знам. Човек не израства сам и не постига успехите сам – това става само с добър екип, с добри приятели, и със семейство което те подкрепя. Затова е нужно сърце, за да оцениш хората до себе си, да им дадеш възможност да се развиват, и искрено да ги обичаш. Мисля, че това е най-невидимата част на успеха.“
Една българка, готова за академичните успехи
Дали въпреки този успех академичният свят е отворил широко вратите си за жените? „Жените дълго е трябвало да се борят за да имат право на образование, камо ли на правото да учат в университет и научните среди и до днес са доминира от мъже“, разказва доцент Занкина и допълва: „Но не трябва да забравяме, че първата жена която завършва докторат, Лаура Баси, го прави в далечната 1732 г. в Университета в Болоня.
С други думи, пътеката отдавна е отъпкана. Това което е най-важното за успеха в науката е нестихващата страст. Ако имате тази страст, доверете и се и я преследвайте.
Науката е като изкуството, човек трябва да е истински отдаден и вдъхновен. Научната работа е трудна и изтощаваща, често основана на проби и грешки и дори на провали. Ако имате страстта към науката, тя ще поддържа пламъка във вас и няма да се откажете.“
Науката е сцена
Един от изворите на мотивация за доцент Занкина са студентите й. „Няма по-хубаво нещо от това да си в лекция и да си изправен пред група млади хора, които са жадни за знание, любопитни, критични, заредени с енергия и ентусиазъм и всеки толкова индивидуален и различен.
Няма значение колко стресиращ ден съм имала и с какви проблеми е трябвало да се боря, като влезна в час забравям всичко. Няма как да не си отдаден изцяло на студентите и да не даваш най-доброто от себе си.
Като танцьор винаги съм казвала, че най-добрите ми представления са в часовете ми по политически науки. Преподаването наистина е изкуство и няма значение дали преподаваш танци или политика – трябва да си много добър, много честен и открит, и много отдаден. Трябва да намериш най-удачния път към умовете и сърцата на учениците си и да ги вдъхновиш.
Ако успееш да ги вдъхновиш, те ще научат много повече и ще продължат да учат дълго след като са приключили с курса ти. Много съм благодарна на студентите си през годините – те са ми дали изключително много.“
Днес, след толкова години, споделени между танците и преподаването, доцент Занкина не спира да се вдъхновява от въпросите за вселената, които невинаги имат точен отговор, от откритията на астрофизиката, от света около нея.
И ако срещне едно 10-годишно момиче, което се казва Емилия, би й казала: „Мечтай и не се страхувай! Смелите и добрите движат света напред.“