В област Варна например от 450 влезли в сила заповеди за премахване на нелегални обекти са оцелели само 3. В Бургаско обаче от общо 695 са оцелели цели 141 или една четвърт. 114 от тях са за местността Ченгене скеле на морския бряг, където преди доста време имаше протести срещу разрушаването на къщи в рибарското селище, което се намира на територията на държавния горски фонд.
В София миналите между капките незаконни строежи са 39. По Южното Черноморие такива градежи са 141. От сайта на ДНСК става ясно още, че от 2001 г. досега влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни обекти в област Бургас общо са 695.
Най-старата - на вече 12 години, за която няма информация за разрушаване на обекта и е извън Ченгене скеле, е за преустройство на двуетажна жилищна сграда, изразяващо се в пристройка и надстройка на съществуващ гараж в Несебър, като за случая дори е бил сключен договор с изпълнител за премахване.
На същия етап са замръзнали нещата и с 3 буни в акваторията на Черно море, в местност Варницата, в землището на гр. Свети Влас. Влезлите в сила заповеди за премахването на въпросните обекти са от август 2012 г., пише в сайта на строителния контрол. Най-късният случай за незаконен строеж минал между капките в област Бургас е за хотел в с. Равда. За масивната двуетажна сграда също има влязла в сила заповед от ноември 2015 г. за премахване, но и там нещата са останали на процедура по избор на изпълнител за извършването му
39 незаконни строежа в столицата за последните 11 години са минали между капките и не са премахнати. Сред най-любопитните случаи е улица тупик в местността ВЕЦ-Симеоново в София. За въпросния нелегален строеж в сайта на ДНСК в графата дата на премахване няма никаква информация, а в предната графа за предприетите действия пише просто: „В процедура“. Заповедта за премахване е от началото на септември 2008 г. С най-голям срок на скатаване, част от обявено за незаконно преустройство на жилище в 6-етажен блок в жк “Красна поляна“, като там нещата са замрели до процедура по избор на изпълнител на премахването.
По данни на сайта от 2010 г. не е решена съдбата и на канализационно отклонение в промишлената зона на Хаджи Димитър-Малашевци, за което единствено пише, че е в процедура Наредба №13 от 23 юли 2001 г. Въпросният нормативен документ визира принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Повечето от останалите оцелели определени като незаконни градежи в София-град са за огради, пристройки или надстройки.
Над една четвърт от случаите обаче са за едноетажни масивни къщи в кв. „Факултета“, в столичния район „Красна поляна“. Според сайта на ДНСК част от тях са в процедура за избор на изпълнител на премахването или на етап покана за доброволно изпълнение на заповедта на строителния контрол.
За разлика от столицата и Южното Черноморие в областите Варна и Пловдив миналите между капките незаконни обекти са много по-малко. В района на морската ни столица традициите за последните 12 години са едва 3 от общо 450 влезли в сила заповеди за премахване за периода от 2001 г. досега. Най-старият е от 2007 г. и е за двуетажна къща в местността Траката, като за него имало дори сключен договор за изпълнител на премахването. В регистъра на ДНСК обаче няма информация дали обектът е премахнат. Графата е празна. Останалите 2 са за пристройка на къща в гр. Белослав и надстройка на апартамент във Варна.
В Пловдивско от 495 влезли в сила заповеди за премахване от 2003 г. досега за 16 няма данни визираните в тях строежи да са били разрушени доброволно от собствениците им или от наета за целта фирма. Повечето оцелели обекти са били в процедура за премахване през 2011-а и 2012-а и са за пристройки или други по-дребни неща. Една от заповедите е за премахване на преграждане на общ коридор в приземния етаж на жилищна сграда.
Само няколко са за масивни сгради.
От пресцентъра на ДНСК уточниха за „Монитор“, че от публичния регистър на заповедите за премахване от 2001 г. до края на септември 2019 г. е видно, че са издадени и влезли в сила общо 6342 заповеди за премахване. От тях 5944 заповеди са изпълнени и незаконните строежи са премахнати. Остават за премахване 398 строежа. Най-много са издадените заповеди за премахване на незаконни строежи в областите София-град, София-област, Бургас и Благоевград.
През първите девет месеца на 2019 г. са издадени 28 заповеди за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория, т. е. строежите с по-висока значимост, сложност и рискове при експлоатация, съгласно номенклатурата на видовете строежи. Най-много - по 4, са в областите Благоевград и Варна. След влизане в сила на тези 28 заповеди, 3 са изпълнени доброволно от собствениците и незаконните строежи са премахнати. Останалите 25 заповеди са на различен етап от процедурата по принудително премахване.
През 2019 г. са изпълнени други 32 заповеди за премахване, издадени в предходни периоди, като 24 от тях са изпълнени доброволно от собствениците, а 8 незаконни строежа са премахнати принудително от органите на ДНСК.
Най-често допусканите нарушения при незаконните строежи са извършване на строителство без одобрени проекти и/или без разрешение за строеж, в т.ч. извършване на съществени отклонения от одобрените проекти в процеса на строителство без одобрен проект и без заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж, уточняват от строителния контрол.
Според юриста и строителен предприемач Борис Кумпиков, високите такси за строителство карат хората да строят незаконно дори цели къщи. Стремежът им е да спестят не само пари, но и време, което отива в преодоляване на бюрократичните процедури. По думите му така постъпват дори и интелигентни хора. „Таксите за удостоверяване на завършването на фаза груб строеж сега са по 800 лв., а до преди 2010-та бе безплатно, защото е само едно изречение“, казва той.
„Българинът много обича да не плаща.За това и започват да строят домовете и вилите си без проект, изработен от правоспособен архитект, което е незаконно. Други пък, пак на своя глава си надстрояват жилищата или гаражите в дворовете“, обяснява той. Според него е време да се разбере, че не може първо да построим каквото си искаме и после да тръгваме да го узаконяваме, защото няма такъв ред в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Кумпиков смята, че у нас има немалко незаконни сгради, основно еднофамилни, за които в общините си затварят очите, но при смяна на екипите там или по сигнал от комшията нещата могат да стигнат до събаряне на къщата и загуба на много пари.