1. Обичате да се срещате с нови хора.
2. Обичате да преживявате нови неща.
3. Обичате да виждате нови места.
4. Обичате да опитвате нови храни.
5. Обичате приключението и спонтанността, която носи пътешествието.
6. Обичате да излизате от зоната си на комфорт.
7. Обичате личностното израстване, което случва във вас като кулминация на всичко, което сте преживели и всички, които сте срещнали.
Искам да обърна особено внимание на тази точка – личностното израстване и трансформацията, която се случва вътре, защото e по-трудно да се изрази, освен ако не се замислите сериозно върху това, пише Ник Дарлингтън за LifeHack.
Знам, че съм се мъчил да го изразя с думи, когато се върнах от пътешествие сам с раница на гръб преди година. Бях преживял огромна личностна промяна. Но как може да се опише тя на хартия?
Нека анализираме няколко общи характеристики на хората, които обичат да пътуват. Имайте предвид, че много от тези черти не са вродени – те се изграждат и развиват, колкото повече пътува човек. И ако сте начинаещ пътешественик, най-добрият съвет, който мога да ви дам, е просто да се гмурнете. Пътуването ще ви промени към по-добро. Без съмнение.
1. Ние сме приключенски настроени
Пътуването най-често включва впускане в непознатото. То включва отиване на ново място, среща с нови хора и нови преживявания. Като пътешественици ние имаме приключенски дух. Той е част от нашата същност и колкото повече пътуваме, толкова повече чувстваме този дух. Пътешествието е нормалното за нас.
2. Ние сме емпатични
Имаме силно чувство на емпатия. Това е кулминация от нашите многообразни преживявания, различните култури, с които се срещаме и многообразието на хората, с които се срещаме. Споделяме истории със случайни непознати. Работим най-различни работи, от барман до чистач.
Преживявали сме трудни времена – например да ни изоставят сами или да откраднат всичкия ни багаж. Всички тези преживявания и срещи ни позволява да приемем и да оценим различията между хората. Те ни позволяват да видим света различно и да видим нещата от гледната точка на другия.
3. Обичаме да учим, любознателни сме
Когато се движим от място на място и срещаме нови хора ние непрекъснато виждаме как научаваме нови неща (волно или неволно). Развиваме силно любопитство към всичко и желание да учим нови неща – независимо дали това са културни обичаи или нови умения.
4. Приветстваме промяната. Тя е начин на живот
Когато пътуваме, единствената константа е промяната. Непрекъснато сме заобиколени от нови места и хора. С времето се научаваме да приветстваме тези промени. Когато срещнем нов човек, сме наясно с факта, че този човек има свой маршрут в съзнанието си и вероятно няма винаги да е наоколо. Промяната се превръща в нов начин на живот.
5. По-наясно сме със себе си
Себепознанието се отнася до степента, в която сме наясно със собствената си личност и характер. Това е първата стъпка от развитието на емоционалната интелигентност и се оформя от нашите преживявания. Като пътешественици, ние черпим от разнообразен спектър от преживявания, тъй като той е свързан с хората и културите. Честото пътуване и размисълът за тези преживявания развива по-високо самосъзнание.
6. Имаме по-високо самочувствие
Докато пътуваме, ние не спираме да се изтръгваме от зоната си на комфорт. Срещаме нови хора в хостели. Правим планове, докато сме в движение. Преодоляваме предизвикателства, например как да се справим, когато ни откраднат парите (цялата ми сметка беше изпразнена в Нова Зеландия). Всичко това подобрява увереността ни в собствените си способности, в умението да се справяме с предизвикателствата по пътя. Пътуването развива самочувствието ни.
7. Ние сме по-наблюдателни
Може да не изглежда очевидно, че пътешествениците са наблюдателни. В крайно сметка има твърде много впечатления, които трябва да поемем при придвижването от място на място. Умовете ни може би филтрират твърде много информация, за да предотвратят претоварване?
Ако се замислите, тъкмо това е причината да бъдем наблюдателни. Свикваме с множеството впечатления. Със сетивното претоварване, ако щете. С гледките. Местата. Хората. Мозъците ни са свикнали да приемат много повече и като резултат, филтрираме по-малко. Научили сме се да наблюдаваме повече. И имаме много по-малко разсейващи фактори като мобилни телефони и лаптопи.
8. Ние сме по-благодарни
Благодарността е основата, от която идва умението да цениш. Когато пътуваме, често попадаме на други хора, които живеят в крайна бедност. Това ни прави по-благодарни за нещата, които имаме. За това, че имаме какво да ядем. За това че изобщо можем да си позволим да пътуваме. Лесно е да се забрави.
9. Ценим всичко
От чувството на благодарност развиваме по-добро умение да ценим всичко. Откриваме красота в нещата, които по-рано сме приемали за даденост. Приемаме, че чинията с храна ни осигурява необходимите хранителни вещества. Признаваме нейната стойност. Благодарни сме, че имаме тези туристически обувки, които подкрепят краката ни поход след поход. Ценим приятелите и близките у дома. Оценяваме ги повече.
10. Много независими сме
Когато пътувах и пристигнах в Нова Зеландия, нямах много пари, но се справих с тях, за да организирам работата и настаняването си. Когато пътуваме, осъзнаваме, че сами в широкия бял свят. Отговорни сме за всяка стъпка и всяко действие, което предприемаме. За това къде отиваме, за местата, които виждаме, хората, с които общуваме. Учим се да се справяме с всякакви предизвикателства, които могат да се изправят на пътя ни, независимо дали трябва да се оправяме с визите, да се настаняваме или да намерим работа.
11. Адаптираме се добре
Пътуването изисква от нас непрекъснато да се адаптираме – към нови среди, преживявания и хора. Пътуването в нова страна, която има различна храна, езици и начин на живот, изисква да адаптираме навиците си на хранене, да научим поне донякъде езика и да функционираме при нови закони. Промяната е непрекъсната и се налага непрекъснато да се адаптираме. Използвайте това в CV-то си, когато кандидатствате за работа и някой може да се усъмни в способностите ви да се адаптирате към новото работно място.