Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри – чеда на Варненска и Великопреславска епархия,

Няма по-прекрасна песен от ангелската. Съществуват три думи, които дават толкова упование, надежда и нестихваща радост. Звученето на тези слова е копнеж по Бога, а отекването им във времето е крепостта на света. Думите са: слава, мир, благоволение!

Повече от две хиляди години изминаха, откакто се възвести Ангелското славословие в спасителната нощ, когато на земята Бог слязъл в плът. От това време до сега животът на човечеството се промени значително. Отидоха си много велики и нерушими империи, измени се културата, развиха се нови социални условия за живот, обликът на Земята стана неузнаваем. Само едно остана неизменно – свидетелството на Ангелите, които обърнаха нашия взор към града Витлеем.

Небесните войнства се радват, че чрез въчовечаването на Сина Божи на земята се възцариха Божият мир, милост и благоволение. На земята слезе не Бог на отмъщението, а Бог на милосърдието, не съдия, а Отец, не наказващ за греха, а премахващ греха и помилващ грешника. Според определението на един известен светител на XVIII век: „Ангелите в своята кратка песен възгласили три важни догмата“. Първият догмат е „слава Богу“, вторият – „на земята мир“, а третият – „между човеците благоволение“. Светите Ангели възнасят слава на Бога, величаят Го, прославят Го за Неговата безгранична любов към хората, защото Той „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Ангелите в славословие свидетелстват и за тези велики страдания, които понесе заради нас Сам нашият Господ Иисус Христос, за да не страдаме вечно, а да получим безкрайно щастие. Законът на правдата изисква да се накаже престъпникът. Ако действаше само Правдата Божия, то ние бихме загинали духовно. Никой, даже най-великите праведници не са могли да вземат върху себе си греховете на цялото човечество. Това извърши доброволно, по Своята безгранична любов Синът Божи, Спасителят.

В рождественската нощ Ангелите възпяха също „на земята мир“. Понятието за мир е многообразно. Има външен мир – това е мирът между родители и деца, между мъж и жена, между нашите ближни или между цели държави – общо казано, всяко съгласие между човеците, братство, мирно съжителство. „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27) – казал Господ на учениците Си в навечерието на Своите страдания. Съществува и друг мир, който също е оставен от нашия Спасител (Йоан 20:19). Това е вътрешният мир, мирът с Бога и със съвестта, очистена от всякаква греховна сквернота. Мирът Христов е там, където живее Сам Господ Иисус Христос, където действат Неговите свети заповеди. Липсва ли мир в душата, в семейството и обществото, значи, властва не Христос, а грехът, следователно живеем не по дух Христов, а по влечението на нашите страсти. Христовият мир трябва да се възприема и усвоява с вяра във всесилната Божия помощ, съединена с молитва и действена вяра, съчетана с любов, труд и подвиг. Така древната Църква възприемала мира, възвестен от Ангелите; така Светата Църква го възприема и в наше време.

Прозвучаха и думите „между човеците благоволение“. Тези слова са заключението на ангелската песен. Небожителите прославиха Господа за това, че Той със Своето идване в плът прояви изключително благоволение към човеците: утвърди сред тях благата воля, възроди ги в религиозно отношение, вдъхна в тях самоотвержена братска любов. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). Спасителят Христос възвести на човечеството най-чистите и възвишени закони на нравствеността. Заедно с тези закони Той даде средства и сили за тяхното изпълнение (1 Петр. 1:3). Благодарение на това всеки вярващ в Господа може да се очисти от греховете и да се прероди; може да победи всяка страст и да извършва много добродетели. Когато благата Божия воля се разпространи и утвърди сред хората, когато сърдечното разположение на човеците е насочено към вършене делата на любовта и когато от всички нас се осмисли, че истинското богатство и ценност в живота се състоят в постоянното извършване на добро, тогава всички ще усетим истинския мир, истинското щастие и това ще спомогне да предвкусим вечното щастие и вечния живот.

Обични в Господа братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Подобно на Ангелите и ние сме длъжни да славим Бога. За всеки от нас е нужно често да посещава храма Божи и с благоговение да внимава във всичко онова, което се извършва в него. В нашите домове също следва да се молим винаги, в това молитвено дело никой няма да ни попречи. Кой ще ни забрани да започнем и да завършим деня с молитва? Нека нашето сядане и ставане да бъде с молитва. Нека да призоваваме името Божие в началото на всяка важна работа и като прославяме Спасителя със своите уста, ние сме длъжни да Го прославяме и с живота си. Да устроим живота си така, че той да съответства на нашето високо звание „православен християнин“. Нека изгоним от сърцата си всичко лошо и да приемем добродетелите. Гордият нека възлюби смирението и кротостта, раздразнителният – търпението и миролюбието, безгрижният нека възлюби грижата за спасението на душата си. Само в този случай явените на човечеството благодеяния от въплътилия се на земята Син Божи ще послужат за наше спасение.

Да даде Бог мир в настъпващото Новолетие, за да могат човеците да придобият вътрешния мир и да се проникнат от чувството на братската любов. Украсата на нашия живот нека бъде благата воля, за да можем с едни уста и едно сърце да повтаряме ангелската песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

Амин!