"Евтин петрол = евтин бензин до дни: под 2 лв. за литър", пише вестник 24 часа. Проверка на всекидневника е показала, че ново намаление на цените на горивата се очаква в следващите дни. Очакванията са, че спадът ще е с 3-4 ст. на литър. Това означава литър от масовия бензин да падне под 2 лева в големите вериги, а на някои по-малки обекти с по-ниски разходи да има и такива под 1,90 лв. При дизела при големите търговци цената на дребно ще е средно 2,20 лв. , а при малките и под 2,10 лв., посочва 24 часа.

Темата за цените на горивата е водеща и за вестник Труд. Изданието цитира председателя на председателя на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев, който посочва, че мпоже да се очаква движение на цените на горивата надолу в близките дни. По думите му последните ниски котировки на петрола още не са отразени в крайните цени, защото това ставало с между един и три дни закъснение, допълва Труд.

"Азовската буря удари бизнеса ни", пише вестник Стандарт. Изднаието цитира председателя на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата Георги Минчев, който заявява, че няколкостотин български камиони са блокирани на територията на Русия и не могат да се върнат у нас. Тировете са преминали през Украйна и са разтоварили българските стоки в Русия, но на обратния път срещат нов военновременен режим на пропускане през границата, уточнява Стандарт.

"Прокуратурата саботира проверка по делото "Иванчева", пише вестник Сега. Изданието коментира, че държавното обвинение е достигнало нови висоти в атаката си срещу председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Сега уточнява, че ръководствата на двете спецпрокуратури са се опълчили на законната проверка, която той нареди по дело за мярка за неотклоне на бившия кмет на "Младост".

"Властта е недоволна от обществените медии", информира вестник Дума. Обществените медии се нуждаят от реформа, а не от по-голяма субсидия. Това обяви от трибуната на Народното събрание бившият културен министър и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов при гласуването вчера на бюджетите на БНР, БНТ и БТА, уточнява Дума.

Бюджетът на държавата и доходите на гражданите през идната година са сред водещите теми на петъчните вестници.

"Обществото ни през следващата година ще бъде по-успешно и по-богато", каза министърът на финансите Владислав Горанов след приемането на държавния бюджет за 2019 година. Приемането му на второ четене отне на парламента повече от три дни.

"Бюджетът е прогноза, която според мен за следващата година е добра. Оптимист съм, че бюджетът ще може да бъде изпълнен", заяви той. Горанов благодари на депутатите от опозицията, че тази година дебатът е бил насочен към това какви политики да се водят през следващата година.

Приходите в бюджета за 2019 г., са планирани да бъдат в размер на 25.6 млрд. лв., а 23.1 млрд. от тях трябва да са от данъци. От данъчните приходи най-голям дял заема данъкът върху добавената стойност (ДДС) - 10.8 млрд. лв. Приходите, предвидени от акцизи, са в размер на 5.3 млрд. лв.

Разходите са в размер на 13.3 млрд. лв. Най-много от тях ще отидат за заплати - 5.1 млрд. лв. 80 млн. лв. са предвидени за предотвратяване и преодоляване на последиците от бедствия. Общините ще могат да разчитат на трансфери в размер на 3.7 млрд. лв.

Заложеният дефицит е от 0.5% от БВП.

Приоритетите на Бюджет 2019 са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите. В сферата на социалната политика са предвидени 40.4 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период (50% повече спрямо парите за 2018 г.).

В политиката по доходите освен вече предвиденото от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.), в настоящата бюджетна прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на парите за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г. С това ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал ще е средно с 20%, като целта е през 2021 г. те да се двойно по-високи от 2017 г.

Максимални пенсии - 1200 лв., минимални

Максималният размер на пенсиите от 1 юли 2019 г. ще бъде 1200 лева, след като парламентът окончателно прие бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за следващата година. Дотогава максималната пенсия остава 910 лева, както досега.

Минималната пенсия от 1 юли 2019 г. ще бъде 219.43 лв., като дотогава ще остане сегашната пенсия от 207.60 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се за 2019 г. ще бъде 560 лв., а максималният - 3000 лв. Дефицитът във фонд "Пенсии" ще е 3.7 млрд. лв..." - в. "Дневник".

"Заплатите равнис по IT сектора

Средна заплата от 2700 лева и стандарт, който се равнява с този на същия бранш в Германия и Англия. Това отчита българският IT сектор. Че програмисти и други, заети в този бранш, са добре платени, не е изненада. В съвременната икономика това са едни от най-търсените специалисти и е нормално заплатите да са високи.

Но също така би било нормално и останалият бизнес да се равнява по IT сектора. И щом като работодателите обещаха догодина да вдигат възнаграждения, да го направят забележимо. Да, повече от утопично е да се мисли, че само за една година средната заплата в страната, която е малко над 1000 лева, ще стигне тази на програмистите. Но догодина редица стоки и услуги ще поскъпнат. Което означава, че и доходите трябва да се вдигнат достатъчно не само за да покрият това увеличение, а и хората да усетят реално, че получават повече пари. А приказките за стабилност на икономиката и стабилен ръст трябва да отстъпят място на реални по-високи заплати." - в. "24 часа".

Новината за пленения от руските власти българин и рисковете за България от напрежението в Азовско море

"Бесарабски българин е сред 24-мата украински моряци, пленени от Русия, след като три украински кораба опитаха да преминат през Керченския проток, съобщи Би Ти Ви.

Владимир Варимез от украинското село Бановка е с български корени, но не е български гражданин, съобщиха от МВнР в София. Страната ни ясно е заявила, че настоява за незабавно освобождаване на всички моряци от трите кораба, посочват от министерството.

Петро Порошенко призова НАТО да разположи кораби в Азовско море и да изпрати още кораби в Черно море, за да подкрепи Украйна срещу Русия. В интервю за германския в. "Билд" украинският президент заяви, че Владимир Путин иска да анексира цяла Украйна, "за да възстанови старата Руска империя. Крим, Донбас, цялата страна". "Като руски цар, какъвто се възприема, неговата империя не може да функционира без Украйна. Той гледа на нас като на негова колония", заявява Порошенко.

НАТО бързо отговори на призивите на украинския държавен глава, че алиансът вече има достатъчно присъствие в района на Черно море.

Заради кризата в Керченския проток Доналд Тръмп отменя срещата си с Путин по време на форума на Г-20 в Аржентина. Американският президент обясни в туитър, че се отказал от срещата заради това, че Москва не е върнала задържаните украински кораби и моряци.

Четвърти руски дивизион от зенитноракетните системи С-400 "Триумф" застъпи на бойно дежурство край границата на Украйна, съобщи ТАСС. Русия планира да разположи в Крим и нов радар от системата за ранно предупреждение за ракетни нападения." - в. "24 часа".

"Премиерът Бойко Борисов заяви, че е истински разтревожен от конфликта между Русия и Украйна заради инцидента в Керченския проток. Борисов изнесе лекция пред дипломати в сградата на Министерството на външните работи на Мароко, където той е на псещение. "За България като съсед и на двете страни в акваторията на Черно море, този конфликт е една изключителна заплаха за страната ни", заяви Борисов. Той даде пример, че както много пъти на Балканите се е случвало, от нищо може да възникне страховит конфликт в Черно море и региона. Борисов изрази удовлетвореността си, че много от европейските лидери с голяма тревога следят ситуацията и се надява този конфликт да бъде избегнат.

"Има абсолютно всички предпоставки - икономически, финансови, политически, натрупана омраза", добави министър-председателят. Затова Борисов изрази надежда да се върнат моряците и корабите и така да бъде избегнат този конфликт, да се спазват споразуменията и да не се допускат подобни неща в бъдеще.

Освен това България изгражда газов хъб "Балкан" и преговорите за пренос и търговия с природен газ от различни източници към днешна дата, в такива условия, ще се водят много трудно", изтъкна Борисов. За разлика от предишните си изявления, този път той отправи упрек и към властите в Киев..." - в. "Стандарт".

"Истински съм разтревожен от конфликта, който сега се води между Руската федерация и Украйна. Този конфликт е една изключителна заплаха." Това заяви министър-председателят Бойко Борисов в Рабат, който изнесе лекция на тема "Ролята на България за европейската интеграция на страните от Западните Балкани в контекста на българското председателство на Съвета на ЕС" в рамките на официалното му посещение в Мароко. Пред дипломатите българският премиер изрази надежда, че моряците и корабите ще бъдат освободени и така ще бъде избегнат този конфликт. "Войната в Босна и Херцеговина беше толкова близо до нас. Ние, от българска страна, сме го преживели", припомни още министър-председателят пред участниците.

В лекцията си в Рабат премиерът Бойко Борисов отличи ключовата роля и усилията на България в процеса на европейското приобщаване на страните от Западните Балкани по време на нашето председателство на Съвета на ЕС. Министър-председателят подчерта, че приетата от европейските лидери Софийска декларация по време на Срещата на върха в София на 17 май ЕС-Западни Балкани даде силно политическо послание към всички партньори от региона, потвърждавайки ангажимента на ЕС към европерспективата на тези държави. "Когато по време на нашето председателство си избрахме тази тема, бе казано, че дори е безразсъдно. Но това още повече ни амбицира. Неслучайно колегата Ципрас го нарече Балканското председателство", посочи още Борисов. Българският премиер беше категоричен, че страната ни ще продължи да работи активно за утвърждаване принципа на разбирателство и добросъседство в региона и за постигането на транспортна, енергийна и дигитална свързаност чрез реализирането на регионалните инфраструктурни обекти..." - в. "Труд".

Протестите на миньорите и енергетиците, както и бъдещето на централите от комплекса "Марица-изток" също са сред актуалните теми.

"Стотици миньори и енергетици от комплекса "Марица-изток" демонстрираха в четвъртък в София, за да изразят твърдото си становище за запазване на тецовете и мината в комплекса. Те бяха пред министерствата на енергетиката, на икономиката и на околната среда, сградата на ЕК, площад "Княз Александър I".

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов намекна, че този протест може да се пренесе и в Брюксел. Той заяви, че в момента държавата през НЕК плаща изцяло вредните емисии на двата американски теца и помага на третия - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Няма как да бъде иначе, защото другата възможност е цените за емисиите да се включат в сметките ни за ток, но такава възможност е страшна.

Манолов напомни, че в момента цената на тон въглероден двуокис е 20 евро и че енергетиката ни е зависима от тока на Маришкия басейн между 42 и 60%. Синдикалният лидер заяви, че ако сега се внася ток, то той ще струва 170 лв. за мвтч, а ако не бъде произвеждан, цената ще е още по-висока.

Ден преди шествието, в сряда вечерта, премиерът Бойко Борисов събра на среща представители на синдикатите и работодателите, за да се обсъди ситуацията с екоизискванията и въглищната енергетика. На нея е съобщена позицията на България - че не е съгласна с по-амбициозни цели, свързани с въглеродните емисии. Тя ще бъде представена от президента Румен Радев. Държавният глава ще се срещне днес с представителите на синдикатите, но още в четвъртък написа на страницата си във фейсбук, че ще отстоява българската позиция." - в. "24 часа".

"Ако искаме по-чист въздух значи да имаме стабилна енергетика, така че запазването на комплекса "Марица изток" е и за по-чист въздух в този смисъл, защото битовото отопление е основният замърсител." Това каза министърът на околната среда и водите Нено Димов в интервю за БНТ. "Екологията и добрата икономическа среда трябва да са в баланс, за да не страдат хората", каза още екоминистърът.

"Правителството прие позиция, която не желае по-високо качване на амбициите, тоест това, което е договорено на международно ниво и на европейско до този момент, не може да бъде променяме в повишаване на амбицията, не могат да бъдат давани повече пари на трети държави, за да постигат амбиции, т.е. ЕС да ги финансира", коментира Нено Димов.

"И категорично не желаем следващите 10 години да се отварят под каквато и да било форма подобен тип преговори или ревизия на постигнатите досега споразумения, за да се види какъв ще е резултатът", добави той.

"Марица изток 2" засега ще може да оперира с въглищата до изчерпване на количествата, отбеляза Димов.

По думите му предимно скандинавски страни искат повишаване на амбициите - Холандия, Швеция, Ирландия. "Но ние успяхме да блокираме това желание", заяви министърът на околната среда и водите.

Нено Димов каза още, че замърсяването на въздуха в България е в големите градове, но подчерта, че то е само от фини прахови частици. Според него по останалите 8 или 9 показатели, по които се следи въздухът, той е в нормите. По думите му според данните и Варна ще излезе тази година от градовете с наднормено замърсяване, но все още имало проблем в над 20 града в България.

Енергетиците имали подкрепата на екоминистерството

"На предстоящата Конференция на страните по рамковата конвенция на ООН за изменението на климата в Катовице ще отстоявам позицията на правителството, че не трябва да има по-високи амбиции от досегашните."

Това заяви Нено Димов пред енергетици от КТ "Подкрепа", които протестираха пред сградата на МОСВ по-рано днес поради страх да не загубят работните си места.

"От осем години говоря за това, че трябва да сме много умерени в позицията си за климатичните промени и да внимаваме тя да не навреди повече, отколкото да помогне", посочи той и припомни, че на срещата на министрите на околната среда на 9 октомври в Люксембург е защитил позицията, че "не трябва да има по-високи амбиции от тези, които са в момента, че не трябва да има предоговаряне на каквито и да е условия за следващите 10 години, и че не трябва да имаме допълнителни плащания към други страни".

"Това е позицията, която предложих на Министерски съвет, която защити и премиерът на срещата на Европейския съвет миналия месец и която ще защитаваме в Катовице. От самото начало сме заедно с Полша, защото те имат същите проблеми, които имаме и ние. За климатичните промени и за търговията с емисии в мое лице сте намерили подкрепа", увери Димов енергетиците." - в. "Дневник".

Вестниците съобщават и за решението на парламента да отдели метеоролозите от БАН.

"Мнозинството в парламента окончателно одобри отделянето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от Българската академия на науките (БАН), което ще стане факт от 1 януари 2019 г. "За" гласуваха 93 народни представители, а "против" бяха 38.

Депутатите решиха още институтът да излезе от структурата на БАН с цялото си имущество, с всички права и задължения, както и с членство във всякакви международни организации.

Решението бе взето днес с гласуването на второ четене на държавния бюджет за следващата година, в преходните и заключителните разпоредби на който е предвидено, че институтът вече е самостоятелно юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). В националния бюджет няма отделен ред за субсидията на НИМХ, но се предвижда тя да е от средствата на министерството за целеви трансфери. Държавната субсидия за БАН за 2019 г. е 94.1 млн. лева..." - в. "Дневник".

"До отделянето на института от академията се стигна след няколко протеста с искания за по-голямо финансиране на работата му, както и след месеци преговори, на които посредничеше просветният министър Красимир Вълчев. Основният спор бе дали институтът ще излезе с цялото си имущество, като БАН настояваше комисия да го опише и раздели, но такава не бе създадена. От академията планират да създадат ново звено на негово място.

Парламентът реши още в срок от един месец Министерският съвет да приеме правилник за устройството и дейността на НИМХ, както и да задължи органите на БАН да изпълнят взетите решения.

От БСП предложиха в закона изрично да се запише, че хората от института по метеорология, които искат да останат в новото звено на академията, имат такова право. По информация на социалистите такова желание са декларирали 15 хабилитирани лица. Предложението не бе прието. Не бе прието и предложението на БСП разделянето на имуществото да стане постепенно." - в. "Сега".

"От 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от основно звено при Българската академия на науките (БАН) се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката, прие парламентът при второто четене на текстове от законопроекта за държавния бюджет за следващата година.

Националният институт по метеорология и хидрология е националната хидрометеорологична служба на Република България, записаха депутатите. Дейността на НИМХ ще се осъществява от служители, които работят по трудово правоотношение, в т.ч. и заемащите академични длъжности.

Националният институт по метеорология и хидрология е национална научна организация за осъществяване на оперативни дейности в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията, както и за научни изследвания, и за научно-приложна, иновативна и образователна дейност.

От 1 януари 2019 г. имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН преминават към Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката..." - в. "Стандарт".

Отказът на прокуратурата да бъде извършена проверка по делото срещу Десислава Иванчева също е във фокуса на всекидневниците.

"Държавното обвинение достигна нови висоти в атаката си срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов - ръководствата на двете спецпрокуратури се опълчиха на законната проверка, която той нареди по дело за мярка за неотклонение.

Панов нареди на трима върховни съдии ревизия как апелативният спецсъд гледа и придвижва материалите за ареста на бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. От прокуратурата явно се уплашиха, че се застрашава съдийската безпристрастност, и се стигна до безпрецедентен акт - временните шефове на спецпрокуратурите Димитър Франтишек Петров и Николай Найденов, както и наблюдаващият прокурор Илиян Рангелов призоваха съда с писмо да не дава делото за проверка. Писмото беше адресирано до шефа на апелативния спецсъд Георги Ушев и в него се сочеше аргумент, че така ще се осигури безпристрастно решение дали Иванчева и Петрова да бъдат освободени.

Прокурорите поискаха материалите да се предоставят едва след като съдът окончателно реши да останат ли двете обвиняеми в ареста. Подобно искане е абсурдно, тъй като ВКС има правомощия по закон да проверява по-долните съдилища, а, от друга страна, се произнася и като последна инстанция по прокурорските обвинения. А държавното обвинение няма никакви права да нарежда на който и да е съд каквото и да е, нито да саботира проверки.

В крайна сметка делото е било предоставено на проверяващите. Според спецсъда проверката дори била приключила. Заповедта на Панов гласи резултатите от нея да са готови до 10 декември. Върховната касационна прокуратура запази мълчание за незаконния акт и не коментира какво ще предприеме спрямо авторите на писмото.

Повод за проверката от Панов са медийните публикации по казуса с Иванчева и Петрова, заявиха от ВКС. Двете жени са в ареста над 7 месеца и неведнъж им е отказвано да бъдат освободени. Съдия Иво Хинов два пъти ги освободи под домашен арест - първия път под условие да се изчака разпитът на всички свидетели и дали прокуратурата няма да протестира.

Втория път ги прати по домовете им незабавно заради силно влошеното им здраве. Това още не се е случило.

Първия път апелативният спецсъд отмени решението на Хинов, като заяви, че двете обвиняеми се опитали да се поставят над закона, защото не изпълнявали полицейски разпореждания при задържането им. Втория път апелативните съдии безпрецедентно спряха изпълнението на решението за освобождаване, докато не се произнесат окончателно за мярката, като отложиха произнасянето си в закрито заседание с повече от 2 седмици - до 5 декември.

Съвсем друга е съдбата на обвиняемия като посредник на подкупа Петко Дюлгеров - бивш кмет на "Младост". За разлика от жените той беше пуснат под домашен арест и веднага си замина вкъщи. След дни наред престой там апелативният съд го върна обратно в килията..." - в. "Сега".