Другата важна фискална цел пред страната трябва да бъде възстановяване на данъчно-осигурителната система от данъчната реформа преди 2001 г., поддържане на макроикономическата стабилност и увеличаване на общото благосъстояние чрез намаляване на неравенството и даване на шанс на всеки.
Това каза бившият премиер на България (1997-2001 г.) и настоящ директор на Лабораторията за изследването на рисковете към НБУ д-р Иван Костов на пресконференция, посветена на 10-годишнината от плоския данък в България.
Не е съгласен за формулирането на основната фискалната цел от синдикалистите, защото не било работата на държавата да прави подобни реформи през нейната бюджетна политика. Държавата би могла да повишава благосъстоянието, заетите и фирмите, които произвеждат добавената стойност.
Той припомни, че преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г. и въвеждането на преките плоски данъци от 10%, намаляването на социално-осигурителните вноски с 44% според доклада на НОИ бе извършена първата данъчна реформа през 2000 г. При нея ДДФЛ се облагаше с петстепенна прогресивна скала до 38% с необлагаем минимум.
Данъците от нея бяха 15%, а след 2008 г. - 5%. Корпоративния данък се облагаше с двустепенна скала от 23.5% до 28% без необлагаем минимум, обясни Костов и допълни, че средната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.
Здравната вноска е била 6%, след което тя е била повишена на 8%, поясни той и допълни, че либертарианската данъчна реформа освободи роднините по права линия от данъчно облагане на наследствата и даренията, въведе необлагаем минимум за другите по сребрена линия и снижи всички данъчни скали на месните данъци и такси.
Костов обясни, че до 2001 г. е поставено началото на друга фискална политика, наречена данъчен код на държавата. Според него данъчният код на държавата е показвал върху кого управляващите политици стоварват тежестта за издръжката за държавата и кого облекчават от нея.
Дори и да не се е съзнавало, като натоварват гражданите и фирмите да внасят приходи в държавата, те ги ангажират с контрола и критиката върху нея да изпълнява функцията като изразходва функционално всеки един лев, каза още той.
Костов посочи, че колкото по-малко участват гражданите и фирмите в изпълнението на държавните функции, толкова не се интересуват от качеството си на държавата, защото могат да ги компенсират със собствените си данъци.
Динамиката на данъчните и осигурителните приходи показва, че приходите от ДДФЛ са най-стабилните и най-слабо се влияят от икономическата конюнктура, отчете бившият премиер и посочи, че приходите от косвените и кооперативни данъци силно се влияят от икономическата конюнктура на страната.
Според теориите за данъчното облагане при ниво от 20% на данъците на БВП, темпът на реалния икономически растеж следва да бъде около 5% годишно. У нас равнището на данъчната теза е такова още от първата данъчна реформа през 2001 г.
В заключение на двете данъчни системи, той заяви, че е вън от съмнение, че облагането на трудовите доходи с данъци и осигурителни вноски не е правилно и пропорционално. Тя се облага и с едното, и с другото, но има много последици от тази система за облагане. Колкото повече растат доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителните вноски върху него клони към 10%.
"Ако на тези с високите доходи, облагане им клони към над 10%, то за другите, които вземат минимална работна заплата под минималния осигурителен доход, то данъчната и осигурителна тежест върху тях би била 42.7%", обясни Костов.
При приблизително на едно и също натоварване на БВП с 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017 г. приходите от облагането са с много по-малък дял от общите данъчни осигурителни приходи.
Костов обясни, че в България действат други силно негативни фактори, които компрометират ефекта от ниското данъчно облагане и плоските данъци. Тези фактори произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизнено важни за обществото функции да събира пари, за да изпълнява функции.
Държавата събира пари, за да изпълнява функции и ако не събира достатъчни приходи, не би могла да изпълнява функции. В здравеопазването всички доплащаме, за да получим здравна услуга, уточни бившият премиер и допълни, че плоските преки данъци са една от основните причини за укриването на доходите от сивата икономика.
Икономистът проф. Гарабед Минасян обясни, че управляващите постоянно избягват да организират обсъждане на плоския данък в страната. Той бе лаконичен по отношение на общото данъчно облагане и добави, че бившият премиер Иван Костов е допълнил доста за него.
Проф. Минасян поясни, че предпоставките и очакваните ползи за въвеждане плоския данък в страната са били за активизиране инвестиционната дейност, осветяване на икономиката, облекчаване работата на данъчната администрация и по-голяма социална справедливост.
Той изтъкна, че в динамиката на БВП, крайното потребление и брутното образуване на основния капитал няма ефект върху инвестиционната ефективност и нетното изтичане на български капитали от страната са на стойност от 3 млрд. евро или 1/3 от брутните инвестиции.
В периода от 2010-2017 г. общо 13 млрд. евро нетно български капитал е изтекъл от страната, изрази съжаление проф. Минасян.
По отношение на осветляването на икономиката, икономистът посочи, че събираемостта на данъците не е такава, каквато трябва да бъде.
Относно данъчния комфорт с плоския данък се увеличава работата на данъчната администрация, но не е редно да се привежда такава. Данъчната администрация трябва да изпълняват закона и да събират данъците, които населението дължи на държавата. Ако не се направят такива плащания, трябва да се налагат глоби и ако от данъчната администрация не могат да се справят, значи не стават за такава работа, обясни икономистът.
По повод социалната справедливост в страната, проф. Минасян обясни, че тя се мени с развитието на обществото. По думите му обаче социално-икономическото неравенство е препоръчително дотогава, когато е необходимо за всички, т.е. докато съдейства за нарастването на общественото благосъстояние.
Проф. Минасян посочи, че плоският данък се поддържа в България, защото освобождава от отговорност, налага определен тип поведение на данъчните власти, който увеличава административните удобства и ограничава необходимостта от активна дейност по организацията и контрола на данъчната събираемост при друга данъчна система.
В заключение той заяви, че плоският данък не е макроикономически инструмент, който да разреши проблемите в страната.