Френският президент Еманюел Макрон стартира обиколката си в три страни - Австрия, Румъния и България. Според предварителните информации, главна тема на разговорите му с български и румънски политици ще бъде социалният дъмпинг, който извършват работници от тези страни във Франция. А във Виена Макрон ще се срещне със съмишленик - австрийският канцлер Керн също е против социалния дъмпинг.
В кореспонденция на "Франс Прес" се дава пример с онези приблизително 200 хиляди румънски и български международни шофьори, които са наети от фирми в своите страни, но работят на европейския пазар. Като румънци и българи те взимат по 50 евро на ден, но ако бяха обаче французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е включително и Директивата на ЕС за командированите работници.
На един строителен обект в Равногор, на стотина километра от София, кореспондентката на ARD Андреа Беер се опитва да разбере какво мисля обикновените работници за тази спорна Директива. Строителят Пламен, който иначе работи в Англия, ѝ разказва:
"Братът на моя приятел работи като ръководител на строителен обект в България. Взима около 750 евро на месец. Като обикновен строителен работник в Англия аз изкарвам два пъти повече. Но половината от тези пари ги харча за издръжката си в Лондон - там е много скъпо."
"Българинът е беден и лесно се лъже"
61-годишният електротехник Стоян също е работил в чужбина и много се ядосва на методите, които използват посредническите фирми, наемащи работници за чужбина. Впрочем, нито една такава фирма не пожела да ми даде информация по въпроса, отбелязва кореспондентката. Стоян описва така взаимодействието с посредниците:
"Искаш ли да работиш в Германия? Искам. Взимаме те, ще получаваш 500 евро на месец, но от тях ще ни даваш 100. Добре де, ама с 400 евро в Германия - какво ще ям, какво ще пия? Така е - българинът е беден и лесно се лъже."
Тъкмо тези работници има предвид френският президент при своето тридневно пътуване до Австрия, Румъния и България. Макрон иска по-строги правила във връзка с Директивата на ЕС за командироване на работници. Досега беше така: фирми от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат работници и за определен срок ги командироват в Германия или Франция - за да изпълнят поръчката. Единственото условие е в Париж или Кьолн да получават валидната там минимална часова ставка. Има обаче и един капан: осигуровките на работниците продължават да се плащат по законите в тяхната страна. А това означава, че така нает български или румънски работник излиза доста по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се социален дъмпинг, а работниците в Германия или Франция често пъти губят работните си места.
Йозеф Витке, председател на Съюза на електротехниците в Австрия, разяснява проблема: "Ние все още изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за елементарни работи по електроинсталацията - австрийски работници почти няма. В най-добрия случай - някой ръководител на бригада от чужденци."
Ето защо Еврокомисията смята, че работници могат да бъдат командировани максимум за 24 месеца, а президентът Макрон настоява дори срокът да бъде ограничен до 1 година. Според него, онези работници, които искат да останат по-дълго, трябва вече да плащат вноските си във френската социална система. Това беше и една от предизборните теми на новия френски президент. В лицето на австрийския канцлер Керн Макрон намери съмишленик.
"Макрон заблуждава"
Румънската евродепутатка Ренате Вебер смята обаче, че цялата дискусия около Директивата за командироване на работници е излишна. Според нея проблемът засяга съвсем малко хора, защото повечето си търсят сами работа в чужбина и не попадат в обсега на Директивата.
"Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, освен да продължи да заблуждава френското общество, че ако Директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в ЕС. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин Льо Пен - и това едва ли му дава повод за гордост. За съжаление той не е единственият европейски политик, който върши това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции."
Независимо от всичко това подбиването на трудовото заплащане си остава проблем. Не само в строителния сектор, но и в много други браншове: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, болни или безпомощни хора. В тези сектори работниците от бедни държави в ЕС като България и Румъния непрекъснато стават жертва на безскрупулна експлоатация от страна на български или румънски, но също така на германски и френски фирми, обобщава в края на кореспонденцията си Андреа Беер.